Понякога грешницата се съвземаше. Мисис Вилиърс, която я беше видяла предната вечер, писа на лейди Байрон на 18 юли 1816 година: „Огъста говори през цялото време само за газ и сатен, имаше много добър вид, държеше се студено и самоуверено, сякаш нищо не тежеше на съвестта й.“ За щастие след известно време тя изглеждаше отново съсипана и загрижена. Но спасителното дело още не беше завършено.
Имаше опасност Байрон да поднови влиянието си върху нея. Той искаше тя да отиде при него в Швейцария или в Италия; страшно беше да не се изкуши, още повече, че полковник Ли, вече напълно разорен, беше способен да се съгласи тя да замине. Тя изглеждаше готова на всякаква безумна постъпка, ако брат й кажеше, че е нещастен. Анабела напразно й описваше ужасните страдания, които изпитвал Байрон от угризение на съвестта — тя била свидетел. „Аз самата никога не съм виждала — казваше Огъста — описаните от Вас страдания у Байрон… Ако знаех как да допринеса за доброто му състояние! Но, уви, не знам…“ Лейди Байрон понякога на драго сърце би закичила на гърдите на зълва си надпис: Еретичка и блудница.
На края на август 1816 година тя дойде в Лондон, за да се види с Огъста. За да се подготвя за този решителен разпит, Анабела написа както обикновено цял меморандум с номерирани параграфи: „Кое Ви огорчава повече — грехът или последствията му? Обидата към бога или към подобните Ви?… Чувствувате ли достатъчно ясно, че всяка мисъл, свързана с подобен грях, носи вина и че сърцето може да бъде престъпно дори когато действията са невинни?“
През първата половина на септември двете жени се виждаха всеки ден.141 В течение на дългите разговори Огъста постепенно се предаде изцяло в ръцете на по-силното същество и остави на Анабела да ръководи душата й; тя обеща да й показва отсега нататък всичките писма на Байрон и да му отговаря само студено. Лейди Байрон не изискваше от нея да преустанови напълно кореспонденцията с брат си: „Съветвам Ви да не прекъсвате кореспонденцията си, но винаги да се стремите към пречистване, а не към успокояване или задоволяване на чувствата му. Избягвайте следователно всеки израз или знак, който би извикал в съзнанието му лоши мисли. Позволете ми също така да Ви предпазя от лекомисленото празнословие, което той обича поради една отвратителна причина — то му пречи да разсъждава сериозно.“ Неосъзната женска хитрост; тя лишаваше Огъста от цялото й очарование.
В Женева времето ставаше студено и дъждовно. Байрон имаше желание да напусне Швейцария. От другата страна на езерото, в Сешрон, английски туристи редовно насочваха биноклите си към неговия балкон с надеждата да зърнат там някоя „фуста“. Подозрителен като всеки, който е бил преследван, той се чувствуваше догонен даже и тук, в уединението си, от омразата, която бе съпътствувала заминаването му. Имаше желание да се прехвърли през Алпите и да отиде чак до вълните на Адриатика, „както настигнатия от кучетата елен се спасява във водата“.
В началото на октомври той напусна „Диодати“ заедно с Хобхаус, за да отидат през Симплон в Милано. Знаменитият Флетчър ги придружаваше и забавляваше Хобхаус с умението си да пренася на английска почва всичко, което срещнеше по пътя. Водопадът Писваш му напомняше за „бялата перука на стария мистър Бийчър“. Шест коня, впрегнати в колата на Байрон, ги изтеглиха до Симплонския проход! Прекосиха зоната на боровите гори, на пустинните каменисти местности, на вечния сняг. На върха, като не намериха стена, на която да издълбаят имената си, ги написаха на лист хартия, който грижливо скриха под един камък. После, преминавайки отново през снегове, пустинни каменисти места и борови гори, те пристигнаха накрая в долината Домодосола, където бели камбанарии стърчаха тук-там сред покритите с лозя хълмове.
Флетчър получи заповед да приготви карабини, ками и пистолети. Бяха казали на двамата англичани, че местността била опасна. Нещастната Италия след провала на Наполеон беше попаднала отново в чужда власт. Свещеният съюз, „сдружение на династии“, беше превърнал Ломбардия в австрийско владение, което господин Метерних, наместник на господа, управляваше с полицията си. Шпионите бяха навсякъде; доносът цареше и в семействата. Либерали и патриоти се групираха в тайни сдружения. Още в Милано Байрон се свърза с италиански либерални среди. Той имаше препоръчително писмо от мадам дьо Стал до негово високопреосвещенство Людовик дьо Брем, свещеник, който се бе занимавал с милостинята, отпускана от бившия крал на Италия. Благодарение на него Байрон се запозна с маркиз дьо Брем (бивш министър на вътрешните работи по времето на Йожен дьо Боарне), с най-известния от живите италиански поети, Монти, и писателя Силвио Пелико. Страната му харесваше. Селянките имаха красиви черни очи. Лицата на хората излъчваха смелост и дружелюбност.
141
Дневник на лейди Байрон: „Огъста ми направи пълно признание за миналите отношения, отричайки енергично продължението им след брака ми… Тя призна, че стиховете («Твойто име не изричам, не въздишам, не извиквам…») са били посветени на нея.“ Мисис Вилиърс на лейди Байрон: „Говорих открито с Огъста за тези стихове.“