Така за първи път Байрон, подтикнат към метафизически размишления от Шели, се опитваше да примири непреодолимото си чувство за грях с една скептична философия, която не му позволяваше да приеме ортодоксалните идеи за ада и за наказанието. Чрез едно типично байроновско разрешение той успяваше да направи от себе си, единствено от себе си, центъра и най-главното на вселената. Самият Байрон беше изкусителят на Байрон. Байрон сам щеше да накаже онзи Байрон, който се криеше у Байрон. Самият Байрон, рушителят на Байрон, щеше да изтръгне Байрон от ада. Адът съществува, но не детинският ад на Мей Грей. Адът съществува, но той е в нас и живите сами се хвърлят в него.
Не е тъй мъчно да умреш, о старче!
Това бяха последните думи на Манфред към абата; това е — пишеше Байрон на Огъста — „и цялата идея на поемата“. Не всички хора се страхуват от смъртта. Някои се боят от нея, защото обичат живота; други — защото се опасяват от отвъдния живот. Но човешкото съществуване е тежка борба и има чувствителни хора, съзнаващи безизходния вътрешен конфликт, за които смъртта е желана почивка. Байрон беше от тях. Прекалено смел, за да бяга от живота, но и прекалено уморен, за да се страхува от смъртта, той винаги мислеше за нея, дори сред шумния карнавал. Както някога край сивите стени на Нюстед, така и във венецианското му уединение „мъртвешкият танц“ допълваше декора.
Той много трудно написа това трето действие. Първият вариант, който изпрати на Мъри, се стори слаб на всичките му приятели. Той го преработи. Накрая през юни 1817 година драмата беше издадена в Англия. Това поставяше Огъста в опасност, защото любовта на Манфред към Астарта я разобличаваше ясно в очите на света. „По-пълно признание не би могло и да се направи — писа мисис Вилиърс. — Прекалено прозрачно е всичко, за да могат приятелите й да се опитат да отрекат алюзията… Четохте ли списанието The Day and New Times от 23 юни? Има дълга критика за Манфред, добре написана според мен, но пълна със съвсем ясни намеци за Огъста.“ А самата тя, напълно преобразена, поиска от Анабела съвет какво да отговори за Манфред, ако я питат. „За Манфред можете да говорите единствено с открито порицание.“
Напролет, когато Байрон започна да се подобрява, лекарите го посъветваха да промени климата. Един по-здрав въздух би успокоил треската му. Хобхаус, който от пет месеца се занимаваше с археология в Рим, канеше там своя приятел. Байрон се колебаеше. Може би беше глупаво, но мисълта да напусне Мариана му се струваше недопустима. Тя се бе грижила добре за него, докато беше болен. Той не й беше напълно верен, но се беше привързал към нея. Щом обикнеше някоя жена, обземаше го абсурдната надежда, че може да намери в нея благородната душа. Мариана Сегати, леко достъпната съпруга на венецианския търговец на платове, ставаше неочаквано олицетворение на „красивия идеал“.
И все пак едно пътуване до Рим би бил благоприятен случай за написване на четвърта песен на Чайлд Харолд — Байрон реши да послуша лекарите. Той мина през Ферара, където написа „Воплите на Тасо“ и видя гроба на Ариосто, после продължи през Флоренция, където в една картина, която се наричаше „Клането на невинните“, откри, че една от жените приличаше на лейди Пънсънби. (И той като Флетчър откриваше навсякъде английски образи.) По-нататък по пътя за Рим мина покрай Тразименското езеро152. В детството му младият свещеник Патерсън му бе описвал покритата с трупове земя и потока, в който се стичала кръвта на убитите картагенци и римляни. Селяните му показаха този поток, който бе запазил името Сангинето. Езерото беше като сребърен лист, а обработените поля и горичките образуваха около него спокоен пейзаж.
В Рим той живееше както обикновено в раздвоение — като Байрон и като Чайлд Харолд. Като Байрон той яздеше кон, коригираше това проклето трето действие на Манфред, което литературните кръгове около Мъри упорито не одобряваха, и писа на Муър: „За Рим няма да Ви пиша нищо; то е неописуемо, а описанията на пътеводителя дават представа колкото всяка друга книга. Снощи вечерях с лорд Лансдаун… Прекарах почти целия ден на кон… За Колизея, Пантеона, «Сан Пиетро», Ватикана, Палатина