Нещата му вървяха много добре. Абатството беше продадено за 90 000 гвинеи. От тях 12 000 щяха да покрият дълговете му при лихварите; 66 000 се падаха по право на лейди Байрон и 12 000 на Хансън — възнаграждение за адвокатския му труд. Така че пари в наличност не оставаха, но лихвата от съпритежанието на имота на лейди Байрон беше 3000 лири годишно. Като се прибавеха към тях и доходите от неговите поеми (от 1816 година беше получил от Мъри повече от 7000 лири), той ставаше един от най-богатите хора в Италия. Байрон каза на Хансън, че е щастлив, „защото парите представляват власт и удоволствия, а аз много ги обичам“.
Червеникавите му къдрици започваха тук-таме да се прошарват от бели коси. Лицето му беше жълтеникаво, бледо и подпухнало, а ръцете му се подуваха.
XXX
Верният рицар
Хората са често, пъти по-щастливи, отколкото биха желали.
Пролетта отново прогони треската от Венеция. Леко развълнуваните води на Канале Гранде плискаха изрисуваните колчета със сини и бели спирали. Флетчър дебелееше. Два нови булдога дойдоха да попълнят менажерията. В ковчежето златното съкровище нарастваше. Сърцето на Сантименталиста вече прелиташе тук и там и търсеше къде да кацне. Една млада венецианка привлече вниманието на Байрон. Опитвайки се да се изкатери до прозорците й, той падна в канала. Благородническото семейство, от което тя произхождаше, му изпрати свещеник и един полицейски комисар. Байрон почерпи и двамата с кафе и всичко се уреди. Младото момиче го помоли да прогони учителката му по математика. „Искате ли да я отровя?“ — попита той. Тя не отговори. Той се любува известно време на прелестите на тази слънчева земя, после се върна в обществото, за да търси нова жертва.
В литературния салон на Бенцони се запозна с една графиня на име Гичоли — съвсем млада, с тицианово руси коси, хубави зъби, едри букли, с възкъси крака, но с прекрасен бюст. Тя бе омъжена от една година за шестдесетгодишен благородник. Байрон си спомни, че я беше срещал някога, само три дни след сватбата й. Тога тя не беше дала вид, че го забелязва, защото според обичая младата жена трябваше да изчака поне една година, за да си вземе cicisbeo166. При втората им среща тя беше веднага покорена. „Тази вечер бях изморена — пише тя, — защото във Венеция се ляга късно, и аз с голямо неудоволствие и само заради граф Гичоли отидох на това събиране… Изисканите му маниери, тонът на гласа му и изобщо цялото очарование, което излъчва, издигаха лорд Байрон толкова много над всички останали, които познавах, че беше невъзможно да не направи дълбоко впечатление.“ Напускайки салона на графиня Бенцони, Байрон мушна една бележка в ръката на Тереза Гичоли. Това беше предложение за среща, на която тя отиде, и от този момент те започнаха да се виждат всеки ден.
Тя се считаше свободна. Неписаните закони на брака в тази провинция бяха ясни. Една девойка стоеше затворена в манастир до шестнадесетгодишната си възраст; после й търсеха богат съпруг и колкото по-стар беше той, толкова повече се ценеше. Младата девойка виждаше понякога своя годеник в приемната на манастира. Тя беше щастлива, че с цената на тялото си откупваше свободата. За любов не ставаше и дума нито от едната, нито от другата страна. Когато граф Гичоли се ожени за Тереза, той беше на шестдесет години, а тя на шестнадесет. Още от първия ден те имаха отделни апартаменти и тя не беше престанала да го нарича „господине“. Той беше приятен старец, макар да говореха, че бил отровил първата си жена и бил убиецът на Манцони. Графът беше образован човек, приятел на поета Алфиери, интересен, а и най-богатият собственик в областта Романя. Но един старец, макар и образован, не можеше да задоволи тази млада жена. „Любовта тук — отбелязваше Байрон — не е онова студено пресметливо чувство, познато на Севера. Тя заема сериозно място в техния живот; тя е необходимост, потребност. Някой много хубаво определи италианската жена: създание, което люби. Те умират от любов, особено римлянките.“ Младата графиня беше завършила стажа си на вярност; съпругът, с приспано доверие, не я следеше вече; дошло беше времето да си намери любовник.
По много неща това приключение му напомняше за връзката с Каролайн Лам. Гичоли бяха още по-големи аристократи от Мелбърн. Тереза, по-хубава от англичанка, проявяваше същите силни чувства и същото презрение към общественото мнение. Тя беше добре възпитана, говореше италиански и френски, беше чела много, рецитираше стихове, цитираше латински историци и се занимаваше с живопис. Всичко това беше малко детинско, но приятно. В началото тя наложи отношенията им да бъдат платонични, но даваше в същото време големи надежди. Само че изискваше известни гаранции.