Вярна на правилата за любовта, приети в нейното общество, тя не търсеше мимолетно приключение, а верен рицар. Този въпрос беше сериозен за всяка млада жена. Тя можеше да се омъжи, без много да мисли, но изборът на любовника изискваше голяма грижа. Скоро съпругът й щеше да я отведе в Равена и в Болоня, където имаха имения. Байрон щеше ли да я последва? Един верен рицар трябваше да го направи. Дон Жуан беше доста объркан.
Байрон писа на Хобхаус:
Надеждите ми, господине, са големи, да, големи, но тя иска да ме накара да отида в Равена и после в Болоня. Това би било чудесно, ако човек е сигурен, но само с обикновени надежди? А ако ми се изплъзне, ако претърпя fiasco, няма да мога да се покажа повече на площад Сан Марко. Тук парите не играят, защото графът е страшно богат… Тя е хубава, но нетактична; говори високо онова, което би трябвало да прошепва — подчертава възрастта на стари жени, които искат да минат за млади, и тази вечер дори ужаси едно благоприлично общество у Бенцони, като ме нарече mio Byron; останалите красавици замлъкнаха като онемели и впериха очи в нас, а после погледнаха многозначително своите serventi167… Една от предварителните й уговорки е да не напускам никога Италия. Нямам такова желание, но не бих искал да бъда превърнат в професионален cicibeo.
Няколко дни преди да замине за Равена, Тереза стана негова любовница. Тя беше толкова горда от това, че открито го провъзгласи във всички conversazioni, като внесе възбуждение за няколко вечери в салоните Бенцони и Албрици и смути граф Гичоли, който беше скромен човек. За щастие семейството трябваше да напусне Венеция и щеше да отсъствува цялото лято; графът отведе жена си, оставяйки Байрон отново влюбен, разнежен, тъжен, циничен и възхитен от всичко това.
Едва пристигнала в Равена, Тереза направи спонтанен аборт. По време на пътуването тя всеки ден бе писала на Байрон. Обожавала го и сега, когато била болна, молела го да отиде. Той се колебаеше и с известно недоверие се питаше от кого ли беше детето… Във всеки случай не от него. От графа? Твърде възможно. Тя обещаваше на Байрон, че ако отиде, ще го приеме в собствената си къща. Въпреки целия си опит с жените и с безумствата, на които бяха способни, той се изненада от тази дързост. „Да отида да слагам рога на един граф в собствената му къща, на човек, който като Кандид вече е причинил смъртта на двама други, единият от които е бил духовник — това за моята боязлива природа е прекалено, още повече, че има други по-подходящи места… Чародейката забравя, че може да повика един мъж където и да е — преди, но не и след! Тя трябваше да бъде по-малко щедра във Венеция или по-малко взискателна в Равена.“
Но Байрон, който така чудесно умееше да се подиграва с желанията на жените, по-малко умееше да им устоява и вече беше на път за Равена. Времето беше горещо. Пътищата бяха покрити с прах. „Ако не бях най-постоянният мъж на света, в момента щях да плувам в Лидо, вместо да се потя в прахоляка на Падуа.“ Да, но той беше най-постоянният мъж и роптаейки, полуядосан, полудоволен, оглеждаше жените в Болоня, възхищаваше се на червените чорапи на кардинала-легат и най-вече остана очарован от две епитафии, които намери в гробището „Ла Чертоза“ във Ферара.
Равена трябваше да му хареса — малък тайнствен град, който криеше в тесните си прохладни улички реликвите на една варварска империя. Град, в който бе живяла Франческа, където бе изпратен в изгнание Данте. На няколко метра от странноприемницата, под един невзрачен купол лежаха тленните останки на поета. За разходка на кон му служеше една голяма борова гора, простираща се чак до брега на морето върху места, които някога са били покрити с вода и където римската флота беше хвърляла котва. Това беше Ла Пинета на Бокачо, гора, съществуваща от незапомнени времена в Равена, където кучетата на Ловеца-призрак преследваха вечно Дамата, подиграла се с любовта. Байрон хареса самотата на горския и морски пейзаж, който се оживяваше от щурците.
Пристигането му предизвика силно вълнение в града. Графът го посети в странноприемницата и учтиво го покани да дойде да види жена му, която негова милост навярно би могъл да разсее при лошото състояние, в което тя се намираше и което за съжаление изглеждаше сериозно. Палацо Гичоли беше една голяма сива къща, построена на няколкостотин метра от странноприемницата. Байрон се отзова на поканата и остана трогнат. Нищо не го привличаше така силно към една жена, както безпомощността й. Тереза беше на легло, кашляше и храчеше кръв. Той се настани до леглото й и стана най-внимателният болногледач. Беше малко неспокоен, тъй като непрекъснато очакваше някой от хората на графа да забие кинжал в гърлото му. Но какво значение имаше? Смъртта все някой ден щеше да дойде, а да умре за Тереза, не му беше неприятно. Чувствуваше се неин роб и беше щастлив. Когато напускаше Венеция, мистър Хопнър му бе предсказал, че отново ще бъде завладян от жена. Той обичаше предсказанията — това се беше изпълнило.