Накрая Гичоли заминаха за Болоня, защото графът трябваше да обиколи именията си. По предварителна уговорка Байрон ги последва на другия ден и в Болоня продължи същият начин на живот. Той беше наел апартамент в един палат и извика от Венеция Алегра, която му правеше компания. Това дете го забавляваше. То говореше смешно италиански; казваше Bon di, Papa. Беше една истинска потомка на Байроновия род; и тя като Огъста не можеше да произнася буквата „р“, правеше гримаси като Байрон и сестра му, имаше трапчинка на брадичката, почти винаги сбърчени вежди, много бяла кожа, приятен глас, необикновено влечение към музиката и желязна воля за всичко. Забавно му беше да гледа как расте до него една нова издънка на този странен род. Байрон играеше с детето. Яздеше, разхождаше се в градината под един свод, обагрен в червено от зреещото грозде, сядаше до фонтана, говореше с градинаря, после отиваше в Кампо Санто, за да побъбри с гробаря, чиято дъщеря беше най-хубавото момиче на Болоня.
„Забавлявам се да сравнявам това красиво и невинно лице на петнадесетгодишна девойка с черепите, които гробарят е наредил в няколко ниши, и по-специално с един череп от 1766 година, който (според преданието) някога е служил да изобразява най-очарователното, най-благородното и най-прекрасното лице на Болоня. Когато гледам този череп и тази девойка — когато си помисля какво е бил той и какво ще стане тя, — е, скъпи Мъри, не искам да Ви тревожа с това, което мисля. Няма значение какво ще станем ние, брадатите мъже, но не ми е приятно да мисля, че една жена може да трае по-малко от едно хубаво дърво.“
Тъжни мисли, но той самият беше тъжен… Равена, после Болоня… Започваше да се изморява от тази служба на верен рицар. Когато прекарваше времето си, както сам казваше, „порочно и приятно“, у него нарастваше чувството за суетата на живота. За това не беше виновна госпожа Гичоли. Тя беше млада, приятна, вярна, но той с горчивина усещаше, че един мъж не трябва да пропилява живота си в краката на една жена, и то чужденка… Тридесет и една години — и какво правеше той? Любов? Трета песен на Дон Жуан? „Уви! Винаги съм бил безделник и има изгледи скоро да умра, без да съм уловил всички мигове на толкова краткия живот…“ Действие… действие… действие… Но какво да прави? Да се занимава с избирателната реформа в Англия ли? Той не беше нищо в тази страна, която го направи изгнаник. Имаше желание през пролетта да се върне там за последен път, а после да отиде да живее в Южна Америка. Изрязваше от вестниците предложенията, които правеше венецуелското правителство на чужденците, които биха искали да отидат да се заселят там. Боливар, народният освободител, беше един от героите на тази страна.
„Уверявам Ви, че съм напълно сериозен и че отдавна мисля по този въпрос, както ще разберете от малкия откъс, който Ви изпращам от моя дневник… Ще замина с незаконната си дъщеря Алегра… и ще опъна палатката си там завинаги. Италия не ми е омръзнала, но тук мъжът трябва или да бъде любовник, участник в дуети и познавач на опери — или нищо. Аз постигнах известен напредък във всичките тези изкуства, но не мога да не призная, че чувствувам как деградирам. По-добре човек да бъде неопитен плантатор, жалък заселник някъде си — по-добре да бъде ловец или не знам какво, отколкото да носи ветрилото на някоя дама… Обичам жените — бог ми е свидетел, — но колкото повече привилегиите, които те са извоювали, ми се натрапват, толкова повече ми се струват вредни, особено след Турция; тук полигамията е изцяло в полза на жените. Аз бях търсач на любовни преживявания, бях съпруг, бях развратник, а сега съм верен рицар… кълна се във всички светии — това е необикновено усещане… Не, копнея за една страна и за един home168 и — ако е възможно — за една свободна страна. Нямам още тридесет и две години. Мога все още да бъда почтен гражданин, да създам дом, семейство, добро — или по-добро от първото… Но в Европа няма свобода — сигурен съм; това е една изхабена част от нашето земно кълбо.“
Хобхаус, който научи за тези проекти от Мъри, съвсем не ги взе на сериозно: „Нашият поет е прекалено добър за плантатор… Това е най-налудничавата му измислица — кажете му го… Там няма четки за зъби, няма Quarterly Reviews