За да се развлича приятно с някаква дейност, Байрон бе станал член на „Сочиета Романтика“, малка групировка от италианци, приятели на свободата, и присъствието му в Болоня силно започна да безпокои шпионите на „милостивото“ правителство на папската държава. От директора на полицията в Болоня до генералния директор на полицията в Рим се изпращаха редовно доклади. В тях се сигнализираше за странното приятелство на граф Гичоли с лорд Байрон, „личност, която не е непозната като писател с либерални разбирания и голямо богатство, което го прави изключително опасен“. „Той въобще не излиза от къщи и непрекъснато пише“ — отбелязваха агентите с подозрение, а един от тях добавяше: „Ако мислите, че единственото му занимание е да прави Гичоли рогоносец, лъжете се. Той е сластолюбив и неморален до крайна степен, но в политиката не е толкова непостоянен.“ От Лондон принц Естерхази писа на Метерних: „Лорд Касълрей ме натовари да Ви уведомя, мой принце, че той счита за необходимо да наблюдаваме поведението и кореспонденцията на лорд Байрон и че той (лорд К.) има сведения за съществуването на проект за заговор на carbonari170, който трябва да избухне в Миланската област.“ Свещеният съюз поддържаше тясна връзка с отделните страни.
Към края на август Гичоли оставиха Байрон за няколко дни сам с Алегра и тяхното отсъствие му помогна по-добре да прецени колко празен беше животът му. Той отиде в градината им и разхождайки се тъжен из алеите, видя на една маса романа на мадам дьо Стал „Корин“. Написа на последната му страница следното: „Моя скъпа Тереза, прочетох тази книга във Вашата градина; Вие отсъствувахте, любов моя, ако бяхте там, не бих могъл да я прочета. Това е една от любимите Ви книги, а авторката й беше една от моите приятелки. Вие няма да разберете тези английски изречения, а и другите няма да ги разберат, ето защо не драскам на италиански. Но Вие ще познаете почерка на мъжа, който страстно Ви е обичал, и ще отгатнете, че надвесен над една книга, която Ви принадлежи, той не можеше да мисли за друго освен за любов. В тази дума, толкова хубава на всички езици, но най-хубавата на Вашия — Amor mio — е включено сега и завинаги моето съществуване. Днес чувствувам, че съществувам и се боя, че трябва винаги да съществувам, за да изпълнявам онова, което Вие решите; моята съдба е във Вашите ръце, а Вие сте жена и сте на седемнадесет години и само преди две години сте напуснали манастира. Желал бих от цялото си сърце да бяхте останали там — или поне аз да не Ви бях срещал след брака Ви… Но вече е късно. Аз Ви обичам и Вие ме обичате — поне така казвате и постъпвате, сякаш ме обичате, което е все пак голямо утешение. Но аз много силно Ви обичам и не мога да престана. Мислете понякога за мен, когато Алпите и Океанът ще ни разделят — това никога няма да стане, ако Вие не го пожелаете.“ Тя беше отсъствувала само три дни и те бяха достатъчни, за да заприлича и той на Каролайн.
Когато семейство Гичоли се завърна в Болоня, графът научи, че го викат отново в Равена. Графинята каза на мъжа си, че за здравословното й състояние сега е подходящ климатът на Венеция и че ако той не може да я последва, лорд Байрон на драго сърце би я придружил. Граф Гичоли се съгласи и двамата влюбени напуснаха заедно Болоня на 15 септември 1819 година. Това беше едно щастливо пътуване. При пристигането им във Венеция лекарите предписаха на графинята полски въздух. Лорд Байрон, който държеше още вилата си в Ла Мира, с радост я предостави на госпожа Гичоли и отиде да живее там с нея.
Както по времето на Мариана Сегати, така и сега водите на Брента отразяваха най-хубавите залези на слънцето. Вечерите бяха дълги. В Равена беше друго — новата обстановка, чуждият език, който го забавляваше, страхът, че могат да бъдат разкрити, всичко това запълваше дните. Но една жена на седемнадесет години бързо изчерпва онова, което знае, и усамотението с нея загубва очарованието си. „Това ми напомня — пишеше Байрон — едни думи на Кърънт към Муър: «О! Научавам, че сте се оженили за една хубава жена — много добро създание, прелестно създание, хм… но, извинете, как прекарвате вечерите?» Ужасен въпрос и отговорът може би е толкова лесен, когато става дума за съпруга, колкото и когато става дума за метреса; те, разбира се, изглеждат по-дълги от нощите. Сега аз съм много морален човек и се ограничавам вече с най-баналното прелюбодеяние; спомнете си, че това е всичко, което ми остави онази добродетелна жена — моята.“ Прелюбодеянието, както някога и бракът, го караше да скучае.
169
Тримесечно литературно публицистично списание, издавано в Англия от 1809 до 1967 г. — Б.пр.