През 1820 година Европа, отначало замаяна от ударите на Свещения съюз, започваше да се съвзема. Испания беше получила конституция чрез една революция, за която бяха необходими само „шест години търпение и един ден разправа“. Този пример развълнува поданиците на папата, на неаполитанския крал и на Метерних. В Неапол беше достатъчно, стотина войници да извикат: „Да живее кралят и конституцията!“, за да уплашат краля, който на 6 юли 1820 година подписа прокламация за признаване на конституционно правителство. В Равена стените на града бяха покрити с надписи: „Да живее Републиката и смърт на папата!“ Кардиналът на Равена бледнееше под пурпурните си одеяния. Полицаите негодуваха срещу ливреите на слугите на Байрон, защото имаха военни еполети. Байрон отговаряше, че такива ливреи са носели слугите на неговата фамилия още от 1066 година и заповядваше на хората си да стрелят, ако ги нападнат. Децата по улиците на Равена викаха: „Да живее свободата!“ При разходките си на кон в Пинета Байрон срещаше хора от групата Americani, които се обучаваха и пееха: „Ний всички сме войници на Свободата…“ „Те ме поздравиха, когато минах. Отвърнах им и продължих. Това показва духа на днешна Италия.“ На всичките си приятели той пишеше да му изпратят саби и барут; в Палацо Гичоли той събра един арсенал от сто и петдесет пушки. Всичко това говореше за голяма смелост, защото анонимни писма го съветваха да се откаже от разходките си и да се пази от полицията на Buon Goverino174.
Граф Гичоли, като богат човек, беше естествено уязвим и от предпазливост уважаваше правителствата, каквито и да бяха, започваше да намира поведението на любовника на жена си за твърде нахално. Къде се е видяло един верен рицар да подрежда пушки в спалнята си, за да компрометира една почтена къща? Той беше дал под наем на този чужденец цял етаж от своя палат и го бе оставил да излиза свободно с жена му — неблагодарността на Байрон му се струваше чудовищна. В къщата непрестанно вече сновяха само конспиратори. Всички чекмеджета бяха пълни с революционни възвания. Правителството беше конфискувало превода на Чайлд Харолд; хората цитираха поемата на Байрон за Данте като революционен химн. В таен доклад до австрийската полиция губернаторът на Рим описваше граф Гичоли така: Conosciuto per uno dei pui feroci perturbatori della publica tranquillita е strettamente legato con il detto lord Byron.175 Strettamente legato не беше лишено от хумор. Графът отново заповяда на жена си да избира между него и Байрон. Тя се възмути.
Да избира? Байрон молеше Тереза да бъде разумна; графът можеше да поиска раздяла, а положението на една разделена жена в Романя беше тежко — духовните власти не позволяваха на жена без съпруг да живее с любовника си. Но красноречивите морални разсъждения на Дон Жуан оставаха напразни. Тереза упорито отговаряше: „Нямам нищо против да остана с него, ако Ви позволи да останете с мен. Все пак невероятно е аз да бъда единствената жена в Романя, която да не може да има своя amico!“
Цяла Равена беше на страната на влюбените — семейство Гамба, защото мразеше Гичоли, народът и жените, защото, казваше Байрон, „те са винаги на страната на тези, които грешат“, но и защото той беше обожаван от бедните хора на Равена. Той подпомагаше нещастните в този край, даваше пари на старите жени, които срещаше натоварени с дърва по пътя за Пинета, правеше дарения на църквите, на манастирите. Ако се повредеше някой орган, Байрон отпускаше средства да се поправи; ако някоя камбанария трябваше да се възстанови, пак с негови пари се възстановяваше. Освен това хората знаеха, че е за свободна Италия. Общественото мнение го оправдаваше.
Смешното беше, че накрая раздялата я поиска не графът, а семейство Гамба — за тежка обида, — а Гичоли точно обратното — не желаеше никаква раздяла, за да не бъде принуден да връща зестрата. Тъжбата бе изложена пред папските власти и предизвика голям шум. От двеста години в Равена не беше имало подобен случай. Адвокатите отказваха да защищават Гичоли, като казваха, че той или е глупак, или подлец; глупак — ако чак след осемнадесет месеца е открил една явна за всички връзка; подлец — щом я е търпял. Най-после през месец юли папата присъди раздялата. Графинята трябваше да живее в къщата на баща си, граф Гамба, а Байрон можеше да я вижда при крайно сложни обстоятелства. Той беше предложил да й дава издръжка, но съдът реши, че граф Гичоли трябва да се грижи за нуждите на жена си и Тереза беше напълно обезщетена.
Някога Байрон беше проклел и оскърбил тези ненавистни богини — британските условности, — а сега, с решението на Папския съд, ставаше жертва на италианските. Графиня Гичоли беше от благородно потекло и по вина на Байрон (ако при подобни приключения може въобще да има вина мъжът) беше изгубила съпруга си. Байрон се чувствуваше задължен да се ожени за нея, ако обстоятелствата позволяваха, точно както на времето се беше считал обвързан с Каролайн Лам.
175
Известен като един от най-ожесточените размирници на спокойното население и тясно свързан с въпросния лорд Байрон (ит.). — Б.пр.