Приятелите бяха далече. Хобхаус, ставайки член на Парламента като привърженик на една крайно радикална политика, беше попаднал в затвора; Флетчър откри тази новина в един италиански вестник. Байрон много се смя. Първо, защото Рошфуко (както той казваше) имаше право, че нещастията на приятелите ни винаги ни карат да се смеем, но и защото мразеше демагогията не по-малко от тиранията, на която всъщност тя беше една от формите. Той написа комични стихове по повод затворничеството на Хобхаус, който му се бе разсърдил. Скроуп Дейвис се беше разорил от комар и бе принуден да избяга на Континента. Можеше ли човек да си представи Лондон без заекването на Скроуп Дейвис? „Брюмел в Кале. Скроуп в Брюж, Бонапарт на Света Елена, Вие в новото си жилище (затвора) и аз в Равена, помислете си само! Толкова велики хора! Подобно нещо не е имало от времето, когато Темистокъл е бил в Магнезия и Марий в Картаген.“
На 22 януари 1821 година той навърши тридесет и три години.
„Утре е рожденият ми ден, по-точно днес в полунощ, idest179 след двадесет минути, ще навърша моите тридесет и три години!!! Ще си легна тъжен при мисълта, че съм живял толкова дълго, а толкова безплодно…“
Три минути след полунощ — „Часовникът на замъка отмери дванадесет удара“, и аз съм вече на тридесет и три години!
Но не съжалявам толкова за това, което съм направил, колкото за онова, което можех да направя.
На другия ден той написа епитафия за умрялата:
1821
година
Тук живее
погребана във вечността
на Миналото,
от която няма
Възкресение
за дните — въпреки че би могло да има
за праха, —
Тридесет и третата година
на един зле изпълнен живот,
която след
дълга, многомесечна болест
изпадна в летаргия
и издъхна
на 22 януари 1821.
През тези месеци в Равена Байрон работи много. „Дон Жуан“ бе спрян на V песен от госпожа Гичоли: „Съгласих се по молба на госпожа Гичоли да не продължавам тази поема. Тя прочете френския превод и счита, че произведението е отвратително. Това е естествено, дори от гледна точка на италианския морал, защото жените в целия свят са верни на своето франкмасонство, което се състои в илюзията за чувството, върху която пък се гради цялото им съществуване (по вина на рицарството и на готите — защото гърците са имали по-правилни разбирания); всяко произведение, което описва комичното в страстите и се подиграва на сантименталността, естествено бива отхвърлено от цялата женска секта. Не съм срещал жена, която да не обожава Русо и да не мрази Жил Бла и Грамон по същата причина… Понеже съм покорен, отстъпих.“
Графиня Гичоли, твърда защитница на традиционния романтизъм, не търпеше и най-малката проява на ерес от религията на любовта — господар на света. Когато веднъж Байрон й каза, че любовта е най-възвишената тема за една истинска трагедия, тя се възмути и го засипа с аргументи. Той никога не бе блестял в спора, особено с една жена: веднага отстъпи и направи от Сарданапал