Откакто му липсваше Дон Жуан, той работеше върху трагедии — за едните се вдъхновяваше от историята на Венеция — Марино Фалиеро, Фоскари, а за другите от древната история и от Библията. Идеята да пише трагедии му дойде от новата близост с произведенията на Алфиери, защото идеалът му на анти-романтик беше да спаси английската трагедия чрез връщане към трите единства.
Но за него всяка тема, дори историческа, и всяка трагедия, дори класическа, ставаше винаги повод за откровение. Ако възнамеряваше да пише за Тиберий например, то беше с надеждата, че ще изрази собствените си чувства. „Замислил съм сюжетите на четири трагедии: Сарданапал — вече започната; Каин — метафизическа тема, нещо в стила на Манфред, но в пет действия и може би с хор; Франческа да Римини, в пет действия; и не съм сигурен дали няма да опитам Тиберий. Мисля, че бих могъл да извлека нещо от собствената си трагедия, поне за пагубното уединение и за старостта на тирана — и дори за престоя му на Капри, — като ще омекотя подробностите и ще обрисувам отчаянието, което вероятно го е довело до толкова порочни удоволствия. Защото само силен и доведен до отчаяние дух би могъл в самотата си да търси прибежище в такива ужаси — след като по това време той вече е бил старец и господар на света.“
Съчинявайки „Сарданапал“, Байрон всъщност пишеше защитна реч pro domo181. Сарданапал водеше същия живот като Байрон в Палацо Мочениго и на упреците на своите приятели отговаряше с възхвала на удоволствието:
Но от всички негови драми „Каин“ най-много разкриваше автора. Още като дете Байрон беше преследван от темата за предопределението, за човека, осъден от господа преди престъплението. Каин представляваше стремежът на Байрон под формата на драма да предаде страстния си протест срещу съществуването на злото в едно божествено творение. В първата сцена той рисуваше Адам и неговите деца след изгонването; всички обожават Йехова с изключение на Каин, който мълчи. Каин не е простил на господа. Каква е била грешката на Адам? — пита той.
Появява се Луцифер, който заявява, че е равноправен на бога. Той предлага на Каин да му покаже истинския свят, който е отвъд привидностите. Каин се колебае да напусне сестра си Ада, която е в същото време негова жена.
Луцифер:
Обичаш го по-силно от майка си и от баща си?
Ада:
Да! Туй също ли е смъртен грях?
Луцифер:
Не още! Но някога, за вашите деца, ще бъде грях!
Ада:
Как? Мойта дъщеря нима Енох не трябва да обича?
Луцифер:
Не както ти обичаш Каин.
Ада:
Боже! Нима са длъжни да не се обичат, ни да се пресъздават в същества, от споделената ми страст родени? Не сучат ли от същите гърди?
Луцифер:
Не е от мене този грях създаден, не ще е ваш, дори да искат тези, които ще ви заменят в живота.
Ада:
Какъв е този грях? Случайността ли превръща добродетелта във грях?
След смъртта на Авел Ангелът идва да жигоса Каин, който понася наказанието, но отрича грешката.
Аз съм това, което съм; не съм желал живот, не съм се сам създал…184
Това бе викът на самия Байрон, белязан, както той вярваше, с участта на Каин и осъден като него да се скита по Земята. Той също беше убил един свой брат — по-младия някогашен Байрон. Виновен ли беше? Той беше това, което беше, той не се бе създал сам, не беше могъл да действува по друг начин и викаше в лицето на несправедливия господ: „Защо направи това с мен?“
180
Легендарна личност, според класическото предание — цар на Асирия от 836 до 817 г. пр.н.е. Образец на развратник. — Б.пр.