По време на разходките Медуин яздеше винаги до Байрон, който говореше, без да спре, хвърляйки от време на време поглед върху своя Бозуъл186, за да провери доколко му вярва. На 10 декември той отказа да стреля и изглеждаше тъжен. „Днес е рожденият ден на Ейда — каза той на Медуин, който го питаше защо е в тъжно настроение. — Това би трябвало да бъде най-щастливият ден в моя живот… Ненавиждам рождените дни… Много странни неща са ми се случвали на моя рожден ден, и на Наполеон също.“ На другия ден той показа на Медуин едно писмо от Англия: „Много добре знаех, че някакво нещастие витаеше над мен снощи. Бедният Полидори е починал. Докато ми беше лекар, той непрекъснато говореше за циановодородна киселина и правеше разни отрови. Е, той чисто и просто се е отровил. Въздействието на отровата, казва Мъри, било толкова мигновено, че той умрял дори без спазъм. Изглежда, че разочарованието и неосъществените му амбиции са го подтикнали към смъртта.“
На 28 януари той научи за смъртта на лейди Ноуъл. „Жал ми е за бедната лейди Байрон. Хората ще си помислят, че съм доволен от това събитие, но ще се излъжат. Никога не съм желал нейното богатство. Написах й писмо, за да й изкажа най-искрените си съболезнования.“ Арбитражен съд разпредели приходите от имението Уентуърт между Байрон и жена му и неговият доход надхвърли седем хиляди лири годишно. Първото нещо, което направи Анабела, станала господарка на имението Къркби, беше, че изпрати дивеч на Огъста.
Медуин не беше единственият, който си водеше бележки за Байрон. В средата на януари към английската група в Пиза се присъедини един интересен човек. Той се наричаше Трилони. Беше водил крайно романтичен живот — какъвто може да води един моряк, дезертьор и пират. Той хареса на семейство Шели. „Висок — пишеше Мери Шели, — с късо подстригани, смолисточерни коси, гъсти и къдрави, и тъмносиви, изразителни очи.“ Трилони също хареса Шели, но с Байрон отношенията му бяха трудни. Срещайки един истински корсар, Байрон в началото се бе старал да му се хареса. Той се бе отнесъл към този морски вълк, както някога към боксьора Джексън, със скромността и уважението на любителя пред професионалиста. Беше му възложил да построи лодки за Шели и за самия него. Но Байрон изпитваше ненавист към хората, които приличаха на Байроновите герои от първия му период. „Чертите на Конрад“, които откриваше в Трилони, силно го дразнеха. От своя страна Трилони беше дълбоко разочарован. Този дребен, куц, меланхолично настроен човек, който разказваше истории за актьори, за боксьори и как прекосил с плуване Хелеспонт, не покриваше представите му за Чайлд Харолд. После Байрон, като откри, че Трилони не казваше винаги истината, беше прошепнал: „Ако можем да го научим да си мие ръцете и да не лъже, ще направим от него джентълмен.“ Тези думи бяха предадени на Трилони и от този ден той беше намразил Байрон.
В една група на псевдописатели, в която хората се анализираха едни други и в която клюките бързо се разпространяваха, Байрон се чувствуваше слаб. Той знаеше, че животът, който водеше, не беше онзи, който очакваха от него. Въпреки че не беше нещастен с госпожа Гичоли, той се питаше дали тази връзка не ставаше малко смешна. Той говореше за нея, казвайки „моята амика“ с леко ироничен вид и с онзи тон, който някога приемаше, когато говореше за „краченцето ми“. Имаше и нещо притеснително в това, че с тази прекалено вярна любовница седяха всяка сутрин като съпрузи под хилавите портокалови дръвчета на Палацо Ланфранки…
Действие… действие… действие… Когато през март 1822 година принц Маврокордато, научавайки, че гръцкото въстание, изглежда, ще успее, замина, за да оглави въстаналите, Байрон му завидя. Той беше от тези хора, по-многобройни, отколкото ги мислим, които много по-лесно решават да променят целия си живот, отколкото само един навик, и които по-лесно биха рискували да умрат, отколкото да признаят една грешка.
Една от причините за скритото неприязнено настроение у Байрон срещу групата в Пиза бяха упреците, че не беше взел със себе си дъщеря си Алегра — и това доведе до трагични последици. Той дори не беше отишъл да я види. „Caro il mio pappa — беше писала Алегра — essendo tempo di fiera desiderai tanto visita del mio pappa…“
„Тя желае да ме види, обясняваше Байрон, защото по това време е панаирът и иска да получи няколко медени питки от баща си, предполагам.“ Той се ползуваше от скъпия си Ларошфуко дори когато въпросът се отнасяше до петгодишни деца.