Тя очакваше от няколко дни с нетърпение тази среща. Страхуваше се да не се разочарова — и това стана. Желаеше да види един висок човек с авторитетен и благороден вид, а видя една добре изваяна глава, много изразителни очи, но едно слабо, дребно и почти детско тяло. Понеже отново бе отслабнал след слънчевия удар, дрехите му изглеждаха много големи и сякаш бяха купени готови. В движенията му имаше нещо непохватно, което идваше от мисълта му за недъга. На другия ден Блесингтънови го видяха да пристига в хотела им, малко притеснен, много приятелски настроен, а лейди Блесингтън (която бе запленила не един мъж) веднага разбра, че този не беше от най-лесните за покоряване. Никакво кокетство не развали приятелството им. Милейди, както казваше Байрон, беше изключително добре застрахована от своята „парижка собственост“. Байрон вярваше в приятелството между мъж и жена при условие, че не се намеси любовта. Откривайки, че лейди Блесингтън е интелигентна, той й говореше напълно откровено ту по време на разходките им на кон, ту на обедите, които прекарваха заедно в околните вили. Тя си взимаше бележки от разговорите, които водеше с Байрон, и след няколко седмици написа една от най-интересните и най-правдивите книги, които са съчинявани за Байрон.
Тя чудесно го бе разбрала в цялата му сложност. Главна негова черта й се струваше, че е болезнената му и богата чувствителност, която в младостта му би могла да формира един хубав характер. Преждевременната студенина на злото беше попречила на семената да поникнат, но не бе успяла да ги задуши. Когато Байрон казваше, че е изпаднал в немилост ангел, той беше прав. У него имаше всички елементи на ангела, но той бе видял у хората толкова грубост и фалш, че ужасът от лицемерието преобладаваше в чувствата му.
Тя го слушаше често да анализира чувствата на другите и дори нейните; подобно на Ларошфуко, но още по-жесток, той навсякъде виждаше корист и лъжа. Изглежда, изпитваше особено удоволствие да се подиграва с романтичните чувства на хората, а миг по-късно показваше същите тези чувства с такава сила, че очите му се изпълваха със сълзи. Тя разбра, че той бе започнал да им се подиграва, за да се излекува от тях. Забеляза, че когато рецитираше патетични стихове, той приемаше леко подигравателен вид и смешна превзетост като защита срещу вълнението. Той не искаше да признае голямото в собствения си характер и преувеличаваше недостатъците си със самодоволство.
По отношение на религията тя считаше, че той не е невярващ човек, но е скептично настроен, и във всички случаи е деист. „Един хубав ден, едно лунно осветление, всяка красива природна гледка предизвиква — й казваше той — силни религиозни чувства у всеки издигнат духовно човек.“ Но той беше много по-суеверен, отколкото религиозен, и сякаш се обиждаше, когато другите не споделяха тази негова слабост. Той каза съвсем сериозно един ден на лейди Блесингтън, че някаква жена видяла духа на Шели в градината. Байрон продължаваше да се страхува от петъците, плашеше се от разсипана сол, изпитваше ужас от счупена чаша.
След вродената добрина, която лейди Блесингтън бе открила у Байрон, все пак най-силно впечатление й направи неговият здрав разум; антиромантичен и антииндивидуалистичен здрав разум — толкова изненадващ за един несоциален тип, за какъвто минаваше той. Рядко бе чувала мъж да говори за брака с такова целомъдрие. „Ако двама души — казваше той — се обичат толкова много, че не могат да живеят разделени, бракът е единствената връзка, която може да им осигури щастие… Не говоря за случаите, когато се намесват религията и моралът, защото тяхното влияние би усложнило много повече нещата; но нека вземем за пример хора, които не държат нито на едното, нито на другото — те също биха се чувствували нещастни от извънбрачната връзка, защото ще им липсва достойнството, което носи бракът. Уваженията и обидите, на които е изложена една жена при подобни обстоятелства, не могат да не повлияят на характера й и да не й отнемат очарованието, с което тя е завладяла мъжа; това я прави чувствителна и подозрителна… Тя става двойно по-ревнива към този, от когото зависи… и той трябва да се подчини на едно много по-строго робство, отколкото е робството в брака, без да получава удовлетворението от неговата благопристойност.“