XXXIV
Героят и войникът
Най-характерното нещо за Байрон е неговото здравомислие.
Големите събития в нашия живот често пъти се подготвят от толкова дребни факти, че едва им обръщаме внимание; нашите постъпки и думи ни обвиват във все по-гъста мрежа; един-единствен път остава отворен; настъпва моментът, когато трябва да дадем живота си заради убежденията, които сме изповядвали. Почти всички герои стигат дотам и героизмът се състои в това да не позволим на тялото да се противопостави на безразсъдството на духа.
От две години Байрон следеше с любопитство, примесено с тъга, успехите на гръцкото въстание. Когато Маврокордато тръгваше от Пиза, за да се присъедини към въстаниците, Байрон беше казал на хората около себе си, че би искал да последва принца. Беше го писал на Муър, повторил го бе на Гамба, на Медуин (който бе записал думите: „Искам да се върна в Гърция и вероятно там ще умра“), на Трилони, който обаче не му бе повярвал. В действителност от групата в Пиза никой не вземаше на сериозно проектите на Байрон, каквито и да бъдеха те. Той толкова често ги променяше. Венецуела, Съединените щати, Англия, Гърция — въображението му се отдаваше за миг на мечтите. После някоя жена се разхленчваше, някоя поема го задържаше, някое предзнаменование го изплашваше и той оставаше. В очите на приятелите си той имаше завършена характеристика — женствен, слаб, чувствителен и противоположен по всички пунктове на един мъж на действието.
И все пак този проект за Гърция изглеждаше по-траен от другите. Не че Байрон изпитваше омраза към турците. Той беше запазил най-добър спомен от пашите с бели бради, които го бяха приели през 1810 година. Тогава той бе оплаквал поробената Гърция, но робството му се бе сторило неизлечимо. Сега изглеждаше, че въстанието успява. Турците не бяха съумели да се наложат административно в тази страна. Те образуваха там „временно установен в Европа лагер“, а един лагер винаги може да бъде вдигнат с щурм и беше относително лесно да бъдат изгонени.
Защо тогава гърците не се бяха освободили още през XVIII век? Защото от всички човешки сили единствено духовните са най-плодотворни. За да въстанеш, трябва да вярваш във въстанието. Едва чрез Френската революция гърците, както и италианците, както и поляците, научиха думите: свобода, право на народите. Марсилезата беше преведена на гръцки. Байрон чрез строфите в Чайлд Харолд събуди интерес в Европа към тяхната съдба. Те престанаха да считат робството си за естествен закон. Стига са били роби.
Движението беше започнало с тайни дружества, които най-напред се бяха надявали на подкрепа от Русия. Но господин Метерних, който зорко бдеше, отвори очите на руския цар за „революционния характер на събитията в Гърция“. Англия не беше по-малко враждебно настроена от Австрия. Думите на Пит: „Отказвам да споря с всеки, който не разбира, че от целостта на Отоманската империя зависят интересите на Англия“, представляваха една от магическите и остарели аксиоми, чрез които толкова често е била ръководена британската външна политика. Франция, все още под опеката на Свещения съюз, можеше да доставя само отделни отреди от доброволци. Гърците трябваше да разчитат единствено на себе си.
От 1821 година бяха пламнали няколко огнища. Архиепископът на Патрас, Германос, духовник-бунтар, беше избягал в планината. Същия ден един главатар на банда, Колокотронис, беше вдигнал на въстание Морея. Друг въстаник, Одисеус, беше завладял една част от Източна Гърция. В Западна Гърция събитията се ръководеха от принц Маврокордато. Контрастът беше голям и трудно можеше да се постигне разбирателство между този млад образован човек, европеец, който носеше редингот и очила със златни рамки, и планинските бандити като Одисеус и Колокотронис. Неразбирателството между гръцките предводители беше спасило турците от погром. Но в чужбина гръцките победи бяха събудили силен ентусиазъм сред либералите във всички страни. Бивши офицери от армията на Наполеон, студенти от Йенския университет, мистично настроени швейцарци идваха да се бият за Гърция.
Английското правителство беше враждебно настроено, но когато през януари 1823 година един гръцки депутат на име Луриотис дойде да пледира за каузата на гърците, известен брой напредничави либерали видяха в това „удобен и драматичен случай за игрите на вътрешната политика“ и основаха комитет, който заседаваше в кафенето „Корона и котва“, публикуваше, като всички комитети, безполезни документи, даваше богати вечери и с това изчерпваше дейността си. В него участвуваха бележитият Джереми Бентъм (откривател на думите „международен“ и „кодифицирам“, реформатор на законите на логиката, на затворите и университетите), депутати-радикалисти като Бърдет, Хобхаус, банкери като Киниър, а секретар беше мистър Джон Бауринг, полиглот и ученик на Бентъм.