На рождения си ден, 22 януари 1824 година, той влезе в стаята, където се бяха събрали Станхоуп, Гамба и няколко приятели, и каза с усмивка: „Миналия ден се оплаквахте, че не пиша вече стихове — днес е рожденият ми ден и току-що завърших нещо, което мисля, че струва повече от това, което пиша обикновено.“ Тогава им прочете стихове, които завършваха с тези две строфи:
На този ден той влизаше в тридесет и седмата си година, за която ясновидката бе казала, че ще бъде фатална.
Той получи известна надежда за военните си дела, когато научи за пристигането на мистър Пари, артилерист и пиротехник, изпратен от лондонския комитет. Мистър Пари носеше оръдия и водеше английски механици; казваха, че знаел да произвежда прочутите снаряди „Конгрив“. С мистър Пари безсъмнено можеше да се превземе Лепанто. В действителност Пари беше само подофицер и помощник-ръководител в една фабрика за оръжия, но Байрон го хареса, защото изобщо харесваше хората, които разбираха от професията си. Грубостта му беше забавна. Той обичаше да пие и след известно количество бренди със сода можеше да разказва развлекателни истории. За него, както за Байрон, лондонският комитет беше най-смешното общество от теоретици, което някога е съществувало. Той изпитваше същия ужас от ентусиазма, както и новият му шеф. Каза, че Блакиър и Хобхаус били „шарлатани“ и накара Байрон да се смее със сълзи, разказвайки му за първата си среща с мистър Бентъм, който на средата на разговора, без да е завършил изречението си, хуквал из улиците на Лондон, за голямо учудване на минувачите, защото било полезно за здравето му. После Байрон започна да обяснява на Пари трудностите на гръцкото движение и раздорите в Мисолонги. Впечатлението на Пари беше лошо; той разбра, че Байрон е тревожен, че почти не се надява на успех, но че е решен да върви докрай. „Лицето му бе бледо, веждите му бяха присвити, сякаш изразяваха едновременно и безпомощност, и гняв.“
Пристигането на Пари и неговите хора увеличи още повече безпорядъка. Бяха им определили за арсенал малката сграда на сарая. Трябваше да го почистят и да пренесат материала. Но почти всеки ден беше някакъв празник на светия, а гръцките войници не обичаха да работят по наряд. Накрая, вбесен от всичко това, Байрон се залови сам на работа, куцайки с болния си крак. Английските работници, изпратени от комитета, бяха смаяни от мръсотиите на помещенията и от тъжния вид на Мисолонги. Проверката по опис на корабния товар беше отчайваща. Прочутите снаряди „Конгрив“ липсваха. Немските войници от артилерийската бригада останаха обидени, когато Байрон поиска да бъдат оглавени от Пари, който не беше дори офицер и който — казваха те — е некомпетентен и идва на обучение с престилка и чук в ръка.
Байрон добре виждаше, че Пари не беше голям стратег, но беше поне човек на здравия разум, а Байрон се чувствуваше толкова сам. Всички, които го заобикаляха, се мразеха помежду си и си оспорваха парите му. Освен на Гамба и на прислужниците си той не можеше да разчита на никого. Станхоуп беше честен човек, но налудничав. За Маврокордато победата, изглежда, зависеше не от някаква предварителна подготовка, а от животинска смелост. Чужденците от артилерийската бригада си оспорваха правото на старшинство. Пари и Байрон бяха единствените двама истински войници от експедицията.
Малко по малко, въпреки че беше дошъл като наблюдател, с решението да се подчинява на специалистите и да бъде редови войник, Байрон виждаше как, ще не ще, трябва да поеме командуването, тъй като останалите бяха неспособни. Но той също беше слаб, и го знаеше; омразният войнишки режим, който си налагаше, го караше да слабее; нервите му някой ден щяха да му изневерят. Всичко това беше вярно, но той беше „мъж“, и то единствен. Well, изглежда, че ще трябва да бъде главнокомандуващ, а това съвсем не е синекурна длъжност… „Не знам дали няма да се стигне до боксов сеанс между капитана и полковника; но с нашите сулиотски вождове, с нашите германски барони, с английските ни доброволци и авантюристите от всички националности ще образуваме сигурно най-невероятната съюзническа армия, която някога се е сражавала под едно знаме.“