Този Байрон, който зае мястото на монасите от Нюстед, беше глава на едно от най-старите семейства в графството. Байронови или Бюрънови, дошли от Нормандия със Завоевателя, се бяха отличили в кръстоносните походи, после при обсадата на Кале и притежаваха огромни земи не само около Нотингам, но и в Рочдейл и Клейтън, в Ланкъшиър. Техният девиз беше Crede Biron, „Вярвай в Бирон“ — те пишеха името си по френски, заради родството си с маркизите Бирон. Сър Джон Малкия с голямата брада превърна готическия манастир в красив замък с назъбени стени и потомците му се привързваха един след друг към това имение. Сто години по-късно един от тях, верен приятел на Чарлз I Стюърт, който командуваше един артилерийски полк в гражданските войни, колкото смело, толкова и неблагоразумно атакува преждевременно Еджхил, а после и Марстън Муър и за тази двойна грешка бе направен пер на кралството и владетел на Рочдейл. За него принц Рупърт отбелязва в дневника си: „Безразсъдното нападение на лорд Байрон причини голямо зло.“ Но предаността на новия лорд струваше повече от стратегията му. Той никога не изостави краля. Нюстед бе обсаден от парламентаристите; сяра и стопено олово напоиха старите стени на замъка; водните огледала, които някога бяха отразявали звуците на химни и псалми, отпращаха сега към горите виковете на умиращите, тракането на мускетите, призивите на бойните тръби. След победата на Кромуел лорд Байрон придружи Чарлз II Стюърт до Франция и не престана да му бъде верен — съпругата му, лейди Байрон, стана (според мистър Пийпс2) седемнадесетата любовница на краля-изгнаник.
През това време голямата гора около манастира бавно отстъпваше място на обработените поля, на чифлици и села. Огромни стада елени живееха сред дъбовете. Имението на Байронови не беше вече уединено; други богати семейства също си бяха построили къщи по тези места. Най-хубавата и най-близката беше Анзли, в която живееха Чауъртови. Тя бе свързана с Нюстед посредством дълга алея с дъбове, наречена Сватбена, защото двете семейства се бяха сродили чрез брака на третия лорд Байрон с Елизабет, дъщеря на лорд Чауърт. Този трети лорд Байрон, който живееше в края на XVIII в., беше почти разорен. Времето бе потвърдило предсказанията, направени при продажбата на манастира; някакъв призрак в образа на монах с черна качулка бродел нощем из сводестите коридори и съдбата на рода Байрон не бе щастлива. Четвъртият лорд имаше двама сина, които затвърдиха завинаги мрачната легенда за Байронови, защото по-големият, петият лорд Байрон, бе съден за убийство от Камарата на лордовете, а по-малкият стана най-злополучният адмирал на кралството.
Убийството на мистър Чауърт, господаря на Анзли, извършено от петия лорд Байрон, негов братовчед, съсед и приятел, беше една трагична детинска история. Джентълмените от Нотингамското графство имаха обичай да се събират веднъж месечно в Лондон в „Звездата и жартиерата“ на улица Пел Мел. На 26 януари 1675 година обичайната сбирка вървяла много весело, докато започнал разговор за най-добрия начин да се опази дивечът. Мистър Чауърт призовавал за строгост към бракониерите, а лорд Байрон заявил, че най-добрият начин да се опази дивечът бил да не се занимава човек с него. Тогава мистър Чауърт казал с известна язвителност, че сър Чарлз Седли (един от общите им съседи) и той самият имали повече дивеч на пет акра земя, отколкото лорд Байрон във всичките си чифлици, и че без техните предпазни мерки лорд Байрон нямало да има дори и един заек в именията си. Лорд Байрон попитал къде са чифлиците на сър Чарлз Седли. Мистър Чауърт отговорил: „Ако желаете повече сведения за сър Чарлз Седли, той живее на Дийн стрийт, а колкото до мен, ваша милост знае много добре къде да ме намери“.
Тези думи, произнесени с рязък тон, сложили край на разговора. Когато лорд Байрон напуснал залата, заварил мистър Чауърт на стълбището; двамата мъже разменили няколко думи, после накарали един прислужник да им посочи празна стая. Момчето поставило свещ на масата и двамата джентълмени затворили вратата след себе си. Няколко минути по-късно се дочуло звънтене. Собственикът на заведението сварил мистър Чауърт и лорд Байрон в ръкопашен бой. Мистър Чауърт бил тежко ранен. Закарали го в дома му, където починал.
Един пер, обвинен в убийство, можел да бъде съден само от Камарата на лордовете. Няколко месеца по-късно лорд Байрон бил призован да влезе като затворник в Лондонската кула, откъдето бил отведен с каляска, охранявана от конна стража, в Уестминстър Хол. Брадвата на палача била поставена до затворника с насочено към него острие. Джентълмените от Нотингам, които присъствували на кавгата, били разпитани. Първият свидетел предпазливо отговорил: „Слухът ми не е особено добър.“ Един хирург обяснил, че сабята била влязла през пъпа и направила широк отвор в стомаха. Попитали го дали тази рана е причинила смъртта на мистър Чауърт. Той казал, че се съмнява в това. После лорд Байрон заявил, че е невинен. Събрали различните мнения, като започнали от най-младите перове и завършили с принцовете от кралската фамилия. Обвиняемият бил обявен за невинен по отношение на предумишлено убийство, но виновен въобще за убийство, което по силата на специалния статут на перовете означавало оправдание. Глашатаят извикал: „Слушайте, слушайте!“ Присъдата била прочетена. Лорд-канцлерът прекратил процеса и Уилям, петият лорд Байрон, бил свободен да се завърне в своето абатство в Нюстед.
2
Самюъл Пийне (1633–1703) известен с дневниците си, в които дава описания на обществения живот и нравите от периода на Реставрацията. — Б.пр.