И все пак едно младо момиче от Саутуел, Елизабет Пигът, успя да го укроти. „Когато ме представиха за първи път на Байрон — разказваше тя, — бяхме на гости у майка му, но той се показа толкова свенлив, че тя се принуди три пъти да изпраща да го викат, докато го убедят да дойде в салона, да се забавлява заедно с другите млади. Той бе тогава пълно, срамежливо момче, с пуснати на челото коси… На другия ден сутринта мисис Байрон го доведе у дома, където той пак се държа смутено и официално. Разговорът се завъртя около Челтнъм19, където бяхме прекарали известно време, и аз казах, че много съм харесала Гейбриъл Лакбрейн. Когато майка му стана, за да си тръгват, той много тържествено се сбогува, а аз, намеквайки на шега за пиесата, му казах. Good bye, Gaby20. Лицето му просветна, хубавата му уста се отвори в усмивка, свенливостта му изчезна и когато майка му го подкани: «Хайде, Байрон, идвайте, готов ли сте?», той каза, че не е и че ще остане още. От този момент доби навика да идва постоянно у нас и да се чувствува като у дома си.“
От няколко месеца той имаше друга довереница. Заварената му сестра Огъста. Преди шестнадесет години, когато мисис Байрон раждаше сина си, Огъста бе поверена на баба си по майчина линия, лейди Хоулдърнъс, която беше прекъснала всякаква връзка между мисис Байрон и младото момиче. Така че то не бе виждало никога брат си, този Baby Byron, за когото толкова много бе чувала да говорят. През 1801 година мисис Хоулдърнъс починала и Огъста, осиновена от аристократичното си семейство, продължи да живее ту при заварените си братя и сестри Лийдз, ту при братовчед си Карлайл, настойника на Байрон.
След смъртта на лейди Хоулдърнъс мисис Байрон се опита да възстанови връзките си с Огъста, чието светско положение много я учудваше, а бе запазила към нея и онова естествено чувство, което изпитва всяка жена към детето, което е гледала. През 1801 година тя написа на Огъста едно писмо с онзи предварително докачлив тон, до който човек обикновено прибягва, когато очаква, че ще се отнесат към него надменно. „Тъй като желая да заровя миналото в забрава, ще избягна всякакво разсъждение за личността, която вече не съществува; въздържах се да изкажа мнението си за Вас; сега е дошло времето да го изразя открито… Бихме били много щастливи със сина ми, ако някога — сега или по-късно — можем да Ви направим някаква услуга. Позволявам си да говоря и от негово име; въпреки че толкова малко Ви познава, той често ми говори за Вас с обич.“
Огъста не оправда предварителния песимизъм на мисис Байрон. Тя веднага се заинтересува за брат си, а той — сам на света, като изключим ужасната му майка — остана възхитен от откритието, че има сестра и същевременно приятелка, малко по-възрастна от него (тя беше на двадесет години, а той на шестнадесет), но чаровна, елегантна, с изискани маниери, истинска представителка на семейството, което бе мечтал да има, но до този момент не бе имал. Не й писа веднага, но щом настъпи великденската ваканция, той й се извини за това, като добави: „Сега ще положа всички усилия, за да отвърна на Вашата благосклонност, като се надявам, че занапред ще ме считате не само за брат, но и за Ваш най-скъп и предан приятел, а ако някога обстоятелствата го изискат — и за Ваш покровител. Не забравяйте, скъпа моя сестричке, че Вие сте най-близката родственица, която имам на света, както по кръвна връзка, така и по чувство. Ако в нещо мога да Ви помогна, трябва само да ми кажете; имайте доверие във Вашия брат, той никога няма да Ви излъже. Когато видите моя братовчед и бъдещ брат, Джордж Ли, кажете му, че го считам вече за свой приятел.“ Защото Огъста беше сгодена за своя първи братовчед, полковник Джордж Ли от 10-и драгунски полк, син на мисис Ли, до която бяха адресирани писмата на баща му от Валансиен.