Недоверчивият жребец имаше нужда от вещи учители. На мястото на непринудената веселост на детството у него се оформяше и нарастваше сластна меланхолия. Мисълта за смъртта го навестяваше често. Тя вече бе покосила доста хора около него. За хубавата си братовчедка и за някои от младите си другари той бе написал надгробни стихове. Отиде на гробището, за да помечтае под клоните на бряста за последен път. „Джон Пийчи“… Кой ли е бил този Джон Пийчи, чиито кости белееха под камъка? Беше дошъл краят на приятните и тъжни съзерцания на долината, в която спеше Лондон. Младият герой от планината Ида щеше да напусне мястото на боговете, за да се смеси със смъртните и да поеме техните болки. Дали някой ден нямаше да се върне да заспи под тази трева, върху която бе играл в детството си? Неговият гроб… Като този Пийчи и той искаше на гроба му да има само едно име, но то да бъде прославено.
Едва бе поел пътя, а вече мислеше за почивката.
IX
„Тринити Колидж“, Кеймбридж
Младостта е време, през което условностите са и трябва да бъдат зле разбирани — или сляпо отхвърляни, или сляпо приемани.
Байрон постъпи в „Тринити колидж“ в Кеймбридж през октомври на 1805 година. За първи път в живота си той се чувствуваше богат; беше получил разрешение от лорд-канцлера да ползува от доходите си по петстотин лири годишно, което представляваше една от най-високите издръжки в колежа. Щеше да има кон, прислужник и вече се чувствуваше независим „като германски принц, който сам си сече парите, или като индиански вожд, който не сече пари, но се радва на най-ценното богатство — Свободата. Говоря с възторг за тази богиня, защото моята любезна майка беше голям деспот… Ще се отърва напълно от нея и тъй като тя отдавна потъпка всякакво чувство на обич и разкъса всички връзки между нас, аз сериозно съм решил никога повече да не я виждам и никога повече да не възстановявам добрите си отношения с нея. Длъжен съм да го направя заради самия себе си, заради собственото си щастие, заради паметта на най-близките си родственици, които позорно са били клеветени от тази Тизифона26“. Тонът беше груб, но детството на Байрон всъщност представляваше дълга сцена от разпри, в която една майка с раздразнителен характер беше изразявала единствено с крясъци чувствата си. Никой не го бе научил на въздържаност, нито на такт.
„Тринити колидж“. Една укрепена врата с две странични кули водеше към огромен правоъгълен двор, обграден от готически сгради. В средата един фонтан с бликащата си водна струя подчертаваше неподвижността на декора. През един свод се влизаше във втория двор — Невилс Корт, в по-тежък стил, по-мрачен, но със значителни размери, обграден от един манастир. Там именно бяха стаите на Байрон — малък апартамент, който той хареса и се зае да го мебелира в един стил, влагайки целия си изискан вкус.
В университета, както и в училището, неговото съкровено желание беше да е център, водач. Той носеше в себе си болезнената чувствителност на слабите хора, смекчена от една мечтателна леност. В „Тринити“ всички студенти бяха приблизително на неговата възраст; нямаше място за проява на голямата му слабост — да покровителствува по-младите от него. Още в първите дни той разбра, че освен неколцина жалки зубрачи, които си разваляха очите да кълват гръцки стихове на свещ, всички останали бяха възприели добрия тон да не правят нищо. По онова време в Англия бе на мода мъжете да пият и да играят комар. „Няма човек, който, изучавайки историята на английския XVIII век, да не се изуми от действително огромното място, което е заемало пиенето в духовния живот на младежта и от резултатите на това пиене върху здравето на зрялото поколение.“ Гост, който не можеше да изпива повече от две бутилки на една вечеря, се считаше за скучен компаньон. За пиячите се казваше: „Този човек е на четири бутилки… На пет бутилки…“ Лорд Панмюър и лорд Дъфърин се славеха като мъже по на шест бутилки. Хазартните игри не бяха на по-малка почит. Лорд Холънд даваше големи суми на сина си, Чарлс Джон Фокс, петнадесетгодишен хлапак, „за да може — казваше той — да изкара прилично стажа си в хазарта“. Някакъв млад благородник губеше по седем хиляди лири за една сутрин в един игрален дом близо до Пел Мел.
26
В гръцката митология — една от трите Еринии (лат. Фурии), която имала за задача да наказва провинените при влизането им в ада. — Б.пр.