Когато напролет се завърна в Кеймбридж, взе със себе си и своя нов антураж. Младата жена от Бромптън Роу го последва заедно с боксьора Джексън. Посрещна Анджело с особени почести: покани го на вечеря, изпрати да вземат от хубавата бира на „Сейнт Джонс Колидж“, с която този колеж бе прочут, и го изпроводи чак до дилижанса, предлагайки на госта си една последна чаша бира преди заминаването му, с което смая останалите пътници. „Наставникът“ му строго го упрекна за тази компания, Байрон възрази, че обноските на майстора на рапирата далече превъзхождат тези на негови другари от колежа. Презрението му към начина на живот в университет оставаше непроменено: „Тук, изглежда, никой не отваря да прочете нещо от стар или съвременен автор, стига да може да мине без него. Музите, тези нещастници, са напълно пренебрегнати… Даже и аз (колкото и да обичам знанието) се оставих да ме носи течението и съм вечерял в дома си само два пъти.“ Той водеше бурен живот, който го отегчаваше и разоряваше, но не смееше да го промени, тъй като това бе въпрос на чест.
X
„Часове на безделие“
За да стане човек поет, трябва да е влюбен или нещастен. Аз бях и двете, когато писах „Часове на безделие“.
В края на учебната 1806 година той се върна в Саутуел, където още с пристигането му се разрази бурна сцена. Пред смаяните деца на семейство Пигът мисис Байрон запрати машите и лопатата от огнището по главата на сина си, който избяга, за да се подслони в къщата на своите приятели, и замина за Лондон, без повече да я види. От Лондон писа на Пигът: „Благодаря Ви за забавния разказ относно последните прояви на милата ми Алекто31, която е започнала да осъзнава последствията от поведението си. Току-що получих едно пълно с разкаяние писмо, на което отговорих прилично, за да престане да ме преследва. Нежното й чуруликане сигурно е очаровало слушателите й; високите й тонове особено са толкова мелодични, че човек би искал да ги слуша в тиха нощ при лунна светлина… Вашата майка ми направи наистина голяма услуга, а също и Вие, и всички останали от Вашето семейство заслужавате най-горещите ми благодарности за благосклонното Ви съучастие в момента на моето бягство от мисис Байрон furiosa32… Ох! Защо нямам перото на Ариосто33, за да пресъздам в епическа поема бурята от онази паметна вечер, или по-скоро да можеше духът на Данте да ме вдъхнови, защото само авторът на «Ада» би могъл да стане вдъхновител за подобно произведение.“
Дързък, весел тон, но криещ горчивина. Знатната вдовица го последва в Лондон и след няколкочасово сражение „се оттегли в безредие, оставяйки след себе си артилерията и пленниците си“. А Байрон, след славната си победа, отиде да прекара няколко седмици на плажовете на Съсекс, после предприе едно кратко пътуване до Хароугейт, придружен от Джон Пигът. Студент по медицина, брат на Елизабет Пигът, Джон беше приятен и образован младеж. Той се забавляваше много с екипажа на своя приятел. На вратичките на каретата бяха изрисувани гербовете на Байрон и бе изписан девизът Crede Biron, чифт оседлани коне следваха отзад, карани от един прислужник; а вътре в каретата пътуваха заедно с Пигът и Байрон лакеят Франк и две кучета: един нюфаундленд на име Боутсуейн и един булдог — Нелсън.
След като не беше богат, защо Байрон така упорито влачеше след себе си тази прислуга и тази менажерия? Той проявяваше странната неспособност да се освобождава от онова, което случайно беше влязло в живота му. Един ден от каприз се бе сдобил с този лакей, конете и кучетата и сега вече не можеше да се откаже от тях. Беше фетишист. Вродената му сантименталност, от която не се бе излекувал, го караше да се привързва към всичко, което го доближеше. Джон Пигът, който беше твърде проницателен, неведнъж забеляза по време на престоя им в Хароугейт колко стеснителен всъщност беше Байрон. Когато се хранеха в столовата на хотела, Байрон нетърпеливо подканваше да се качват час по-скоро отново към стаите си. Пигът с изненада установи до каква степен приятелят му, който минаваше за разгулен, мразеше пиенето и спазваше строг режим. Удоволствията му сякаш се свеждаха до това да пише стихове, да язди и да гледа жените от разстояние. Въпреки историята с Мери Чауърт той си оставаше податлив на женския чар. Пред Пигът играеше на човек, който е разбрал опасностите на любовта, който е опознал жените и ги презира. „За да покориш, скъпи Пигът, не трябва да ги обичаш, а да ги пренебрегваш“:
33
Лудвико Ариосто — италиански поет (1474–1533), известен преди всичко с поемата си „Орландо фуриозо“. — Б.пр.