Силно развълнуван от тази среща, Байрон предложи на Едълстоун да внесе за негова сметка една сума в търговската къща, за да стане съдружник, или пък да напусне Лондон, щом Байрон навърши пълнолетие, за да отидат да живеят заедно в Нюстед. „Кралица Елизабет“ от Саутуел веднага бе информирана за събуждането на тази стара привързаност: „Явно е, че го обичам повече от всяко друго човешко същество и нито времето, нито разстоянието са оказали някакво влияние върху чувствата ми (въпреки че те са толкова променливи)… С една дума, сигурно ще засрамим с постоянството си лейди Елинор Бътлър и мис Пънсънби, Пилад и Орест40, остава само да изживеем една красива драма като Нис и Евриал41, за да засенчим Йонатан и Давид42. Може би аз съм по-привързан към него, отколкото той към мен. Миналата година, когато бях в Кеймбридж, се виждахме всеки ден, лете и зиме, без да е имало миг на досада между нас, и всеки път се разделяхме с все по-голямо съжаление. Надявам се някой път да мога да Ви го представя. Той е единственото същество на света, което ценя, макар че изпитвам приятелски чувства към много други.“ Лейди Елинор Бътлър и мис Пънсънби бяха две жени, известни с това, че живееха неразделно вече тридесет години, обличаха се като мъже, ходеха с напудрени перуки и „изглеждаха точно като двама пенсионирани духовници“.
Когато Байрон бе напуснал Кеймбридж, великолепно мебелираните от него стаи бяха дадени на друг студент, Матюс. Байрон се запозна с него и го намери за твърде приятен. Матюс беше умен и образован младеж, който пишеше еднакво добре и на латински, и на английски. Минаваше за надменен, но прие Байрон дружелюбно. Когато му даваше стаите, неговият tutor му бе казал: „Мистър Матюс, съветвам ви да внимавате да не повредите някои от тези мебели, защото лорд Байрон е млад човек с буен нрав.“ Матюс бе останал тогава очарован от тези думи и когато някой негов приятел отиваше да го посети, той му препоръчваше да хваща предпазливо дръжката на вратата, „защото лорд Байрон е млад човек с буен нрав“. Матюс прие хазяина си, шегувайки се малко язвително с „буйния му нрав“. Байрон се запозна при него с още неколцина интелигентни студенти и съзря възможността да живее в Кеймбридж в много по-приятна от миналогодишната среда. Интересите му го теглеха към интелектуален живот, а условностите — към разпуснат. Но у тези нови приятели той откри една интересна смесица от лекомислие и разум, която им позволяваше да бъдат интелигентни, без да пропадат. Как не ги познаваше от по-рано? През първата му година в Кеймбридж те го бяха презирали. Какво бе представлявал той тогава? Едно дебело момче, сакато, стеснително и неоправдано надменно. Тогава всички го избягваха. Сега обаче той беше автор на една стихосбирка, която цял Кеймбридж бе прочел; беше хубав; затворените някога за него кръгове сега се отваряха гостоприемно. Всичко това му беше ясно, той се чувствуваше щастлив и реши да се върне през октомври за още една година.
Още с пристигането си той се настани отново в стаите си и от този момент нататък стана част от една сговорна дружина. На челно място в нея беше Матюс, от когото Байрон много се възхищаваше. Извън учението той обичаше да се забавлява. Въпреки културните си интереси занимаваше се с бокс, с плуване, но не плуваше добре, защото държеше главата си прекалено високо над водата. Байрон, опитният плувец, му каза, че ще се удави, ако не се научи по-добре да изпъва тялото си. А Матюс от своя страна критикуваше с неудържима разпаленост идеите на Байрон и накрая успя да унищожи и малкото, което бе останало у него от Абърдийн. Той не вярваше в нищо. Подиграваше се и с бога, и с дявола. Под влияние на Волтер Байрон отдавна бе изгубил вярата си, но душата му бе обзета от дълбок смут. Дръзките разсъждения на Матюс насърчиха скептичните му идеи.
Другият близък приятел на Байрон от тази последна година в Кеймбридж беше различен. Джон Кам Хобхаус, син на голям търговец от Бристол, израснал в семейство с напредничави либерални разбирания, беше също като Матюс ерудиран млад човек. Той пишеше едно есе за произхода и смисъла на жертвоприношенията (което Байрон наричаше „Вашето есе върху вътрешностите“). Хобхаус вземаше участие в забавленията на групата, но с известна въздържаност и предпазливост, каквато Матюс не познаваше. Докато другите плуваха, той ходеше на лов с хрътки и това го отдалечаваше някак от тях. Тонът на Матюс не допадаше много на Хобхаус; той също не беше верующ, но се държеше по-сериозно. Убеден либерал, той бе основал сред студентите клуб на либералите и Приятелско дружество, което се разпадна след няколкомесечно съществуване, защото членовете му много се караха помежду си. Той ненавиждаше Бурбоните и големият възторг към Наполеон, който изпитваха и двамата с Байрон, веднага ги сдружи.
40
Пилад (син на фокидския цар Строфий) и Орест (син на Агамемнон и Клитемнестра), известни с пословичното си приятелство. — Б.пр.
41
Евриал — млад троянец, надарен с голяма красота и прочут с приятелството, което го свързвало с Нис, легендарен цар на Мегара. — Б.пр.
42
Йонатан син на цар Саул, убит в битката при Гелвуе. Верен приятел на Давид (библ.). — Б.пр.