Адмирал Байрон имаше двама сина. По-големият, Джон (бащата на нашия герой), беше военен; вторият Джордж Ансън — мореплавател. Джон беше завършил образованието си в една френска военна академия. Влезе във войската и още почти дете участвува в американските войни. Заради буйния си характер, чудатостите си и цифрата на дълговете си той си спечели прякора Лудия Джак и завръщайки се в Лондон, едва двадесетгодишен, покори сърцето на маркиза Кърмартън — млада, необикновено хубава жена. Съпругът й, лорд Кърмартън, бъдещ херцог на Лийдз, шамбелан на краля, беше кротък и образован човек. Жена му очевидно предпочиташе буйния млад Байрон, защото веднага след смъртта на баща си, като стана баронеса Кониърз и наследница на четири хиляди лири рента, избяга с любовника си, изоставяйки шамбелана и трите си деца. Лорд Кърмартън поиска развод и го получи.
Младоженците живяха известно време в замъка Астън Хол, който принадлежеше на лейди Кониърз, после отидоха във Франция, за да избягат едновременно от злите езици и от кредиторите. Лейди Кониърз роди там момиче, почитаемата3 Огъста Байрон, и почина през 1784 година от лошите обноски на мъжа си — както се говореше в лондонското общество, а според Байронови от неблагоразумие, защото, едва родила, бе отишла на лов с хрътки. Заедно с нея изчезна и рентата, която беше пожизнена.
II
Гордънови от Гикт
Бат беше моден курортен град с минерални извори. Младият вдовец отиде да разтушава мъката си по хубавите, извити като полумесец тераси и там срещна едно сираче, шотландската наследница мис Катърин Гордън от Гикт. Ниска, пълна, червендалеста и с дълъг нос, тя съвсем не беше хубава, но със смъртта на баща си бе станала собственица на имуществото му и притежаваше двадесет и три хиляди лири, от които три хиляди налични пари — твърде удобни за изплащане на неотложни дългове, — а останалото се състоеше в имението Гикт, в рибарници със сьомга и акции в една банка в Абърдийн.
Катърин Гордън не беше хубава, но имаше добър произход и „се гордееше като Луцифер“ с името си — едно от най-благородните в Шотландия. Първият laird4 или владетел на Гикт, сър Уилям Гордън, беше син на граф Хънтли и на Анабела Стюърт, сестра на Джеймз II. Но макар историята на рода да започваше с крал, трудно би могъл човек да си представи по-трагично продължение. Уилям Гордън — удавен, Алегзандър Гордън — убит, Джон Гордън обесен заради убийството на лорд Мъри през 1592 година, друг един Джон Гордън обесен през 1634 година, защото убил Валенщайн — Гордънови сякаш висяха обесени на всяко едно клонче от родословното си дърво. Феодалните, почти варварски нрави се бяха задържали в Шотландия много по-дълго време, отколкото навсякъде другаде. Един Гордън можеше без колебание да нападне насред пътя адвоката на Абърдийн, заради това, че се е осмелил да конфискува коня на някой от приятелите му, и кралските власти не бяха в състояние да накарат гражданите да грабнат оръжие и да заловят виновния — те благоразумно отказваха. Така се бе създал един опасен род от благородници разбойници. Буйният им нрав се проявяваше още в тяхното детство. През 1610 година трима млади Гордънови се бяха барикадирали в училището на Абърдийн и се защищаваха цялата нощ със саби и пистолети. Побойничеството им беше в кръвта. Те така се раждаха. Шестият laird, съзнателен злосторник, казваше: „Не мога да се въздържа. Знам, че ще умра на ешафода. Ръката ми има лоши инстинкти.“
В продължение на цял век тези благородници от Гикт тиранизираха селата на Севера. Шотландските балади бяха изпълнени с подвизите на тези жестоки, обаятелни и цинични мъже. Една от тях разказва историята на един Гордън, който бил обожаван от жена си, а той самият обичал жената на Бигнет. Бил осъден на смърт, защото убил пет сирачета, тъй като искал да се домогне до богатството им. В деня на екзекуцията жена му отишла да моли краля за прошка:
3
Титла на синове и дъщери на барон, на почетни дами, на съдии и на членове на Камарата на общините. — Б.пр.