XIV
Тимон Нюстедски
— Ставаш ужасно романтичен.
— Не, отегчен съм.
Той отседна в хотел „Редиш“ на Сейнт Джеймс стрийт. Носеше за майка си един шал и розова есенция, за Хобхаус различни изделия от мрамор, а за себе си едно шишенце с атическа отрова, четири черепа на атиняни и живи костенурки. Далъс, който от доста време го очакваше да се завърне, веднага дойде да го види. Байрон изглеждаше в добро настроение и разказваше с въодушевление за пътуванията си; Далъс го запита дали носи някакъв пътепис. Не, той никога не е имал намерение да пише подобно нещо; неговата сила е сатирата и бе съчинил една. Тя представляваше перифраза на „Поетичното изкуство“ на Хораций. Байрон изглеждаше доволен от нея, повери ръкописа на Далъс и го помоли да дойде на другата сутрин.
Далъс прекара целия ден в четене на Hints from Horace… Той обичаше младия Байрон и желаеше от цялото си сърце да хареса поемата, но остана разочарован. Нима това бе всичко, което бе създал през тези две години на странствуване и приключения? Едно безстрастно произведение, създадено по чужд маниер и стил, угнетителни насмешки, нищо ново във формата? На другия ден сутринта той отиде отново в хотел „Редиш“ и измърмори смутено няколко неопределени похвали. Запита го нищо друго ли не е написал… Да, Байрон носеше още няколко къси поеми и голям брой стихове върху пътуването. Те обаче не заслужавали да се четат, но ако Далъс желае да ги види, той му ги подарява — и Байрон изтегли от един куфар куп хартия. Далъс трябваше да обещае, че ще гледа да издаде перифразата на Хораций колкото е възможно по-скоро и си тръгна, отнасяйки под мишница „Странствуването на Чайлд Харолд“.
Да, ето че най-после Далъс откри истинския Байрон в тези стихове, на които авторът гледаше с такова пренебрежение. Там бяха всички: и майка му, и сестра му — „Макар че мил бе към сестра си той, не я споходи, да не я вълнува“64, и абатството: „Бивш манастир, превърнат днес за срам в свърталище на оргии блудливи, вакханки днес се веселяха там“65. На похотта, разбира се, й липсваше ред, план; без съмнение вакханките бяха чифликчийските момичета, а лабиринтът на греха — някоя барака от селски събор. Но чувството, което бе вдъхновило поета за това малко неестествено излияние, беше искрено. Далъс преоткриваше в произведението омразата на Байрон към хората, чувствените му терзания, горчивото му задоволство от съзнанието за нищожеството на всички човешки неща.