От този ден нататък Байрон и Муър станаха неразделни. Байрон, самотникът, само търсеше да се привърже към някого. Той се възхищаваше от Муър, който се чувствуваше така непринуден в едно общество, в което Байрон никого не познаваше. При това Байрон беше аристократ от Нюстед, а Муър — син на бакалин от Дъблин. Но Муър беше от онези хора с лек характер, родени да се харесват, чието присъствие бе приятно на големците поради своеобразното им и в същото време почтително държане. Още като дете той беше проявил наклонността си към поезия и музика. На петнадесетгодишна възраст перифразираше Анакреон71 или като седнеше пред пианото, импровизираше, акомпанирайки си, песни върху ирландски теми. Висшето общество на Дъблин се надпреварваше да кани този тъй забавен за компания човек. От „салонното възпитание“ Муър бе запазил една жизнерадостна самоувереност и безобиден вкус към бохемството. Мъри, който не го обичаше, го наричаше сноб, зъл език, но Байрон намираше в него един весел приятел, щастлив, че дружи с един лорд, винаги готов да пее, да пие и да се смее; за него Муър представляваше „квинтесенцията на всичко най-приятно на света“. Почти всяка вечер те ходеха да вечерят заедно в „Сейнт Олбънс“ или при Стивънс. По-точно Муър вечеряше, а Байрон дъвчеше бисквитите си и казваше: „Муър, не намирате ли, че когато ядете говеждо, ставате кръвожаден?“ Когато беше сам, Байрон ходеше в „Алфред клъб“ — доста тежко, „интелигентско“ заведение, което даваше все пак прилична възможност за прекарване на един дъждовен ден. Благодарение на Муър и Роджърс той започваше да опознава съмнителните свърталища, дендитата от тясната уличка Фопс, игралните домове, вертепите; там той прикриваше непреодолимия си срам на сдържан пуритан, но не се чувствуваше съвсем удобно.
Байрон често говореше, че ще продаде Нюстед и ще отиде да живее на остров Наксос; ще възприеме обичаите и нравите на ориенталците и ще прекара живота си в изучаване на поезията им. Студената английска зима го подтискаше така, както го подтискаше и духовната атмосфера на страната. Беше период на авторитарна политика. Войната твърде слабо засягаше господствуващите класи. Техният живот беше лек и приятен: лов на лисици, любов, дебати в Парламента — това запълваше свободното им време, което имаха в излишък. Външните размирици служеха като претекст за подтискане на свободата на мисълта. Кобит72 бе осъден на две години затвор заради това, че бе дал гласност на един военен скандал. На жалбите на народа, който страдаше — без да го разбира — от индустриалната революция, се противопоставяха интересите на държавата и патриотизмът.
В Камарата на лордовете обсъждаха нов закон за строго наказание на работниците, които чупеха машините, защото смятаха, че те им отнемат хляба. Байрон бе наблюдавал подобни случаи по време на престоя си в Нюстед. Във фабриките около Нотингам индустриалците бяха монтирали нови плетачни машини за чорапи, които позволяваха седем работници да бъдат заместени от един. Безработните бяха влезли в стълкновение с кавалерията и се бе наложило да се изпратят два допълнителни полка в Нотингам. Правителството искаше да налага смъртно наказание на онези, които чупеха машините.
Байрон, който беше видял тези нещастни хора и се бе уверил в правотата на исканията им, реши да вземе думата. По-късно неприятелите му казаха, че е смятал с една политическа реч да направи полезна реклама на поемата си, която предстоеше да излезе от печат. Но подбудите на Байрон бяха по-прости. Беше му приятно да се изправи сред тези господа и да им каже няколко сурови истини за тяхната жестокост. Той не бе забравил спомена за малкото момче от Абърдийн, което учеше в народно училище и просеше ябълки за бедната си майка. Капитанът, който така жестоко бе шибал с нагайка работниците от Нотингам, беше Джек Мъстърс, човекът, който му бе отнел Мери-Ан. Мъстърс можеше да проявява благосклонност към един селянин с хубава жена, но не обичаше работниците и винаги с жестоко удоволствие ги преследваше за бракониерство. По този въпрос личните спомени на Байрон се обединяваха със семейната традиция по линия на майка му, за да направят от него един страстен либерал. Той влезе във връзка с лорд Холънд, който щеше да говори на същата тема.
71
Древногръцки поет (ок. 570–478 г. пр.н.е.), който възпява чувствената любов, красотата и виното. — Б.пр.