Това аристократическо общество, в което той най-после бе проникнал с такъв успех, общество, все още изцяло пропито от нравите на XVIII век, беше чувствено, а не сантиментално. То не допадаше може би на истинската същност на Байрон, но на саркастичния, разочарования Байрон, какъвто го бяха направили нещастните обстоятелства. Той предпочиташе реалистичната философия в стил мадам дьо Мертьой77 на старата лейди Мелбърн пред романтичната на снахата. Лейди Мелбърн проповядваше свобода на нравите и това допадаше на Байрон; той се опитваше да й подражава, но никога не успяваше напълно, защото дълбоко скритата му чувствителност се нараняваше при най-малкото докосване. Но точно защото тази груба философия беше за него недостижима, той изпитваше почти преклонение пред онези мъже и най-вече пред жените, които бяха направили от нея принцип на своя живот. Лейди Каролайн често го отегчаваше; лейди Мелбърн го смущаваше и го очароваше със своето твърде свободно държане, каквото той си позволяваше само понякога. За затвърждаване на скептицизма му към любовта тя играеше онази роля, която някога в Кеймбридж бе играл Матюс, за да го доведе до скептицизъм по отношение на религията.
Тези две неща бяха сходни само външно, но в Мелбърн Хаус, както и някога в „Тринити колидж“, антиусловността се спазваше най-строго. „Лейди Мелбърн, която би могла да ми бъде майка, събуждаше в мен интерес, какъвто малко млади жени биха могли да събудят. Тя беше очарователна личност — нещо като съвременна Аспазия78, у която се съчетаваха силата на мъжкия ум с изяществото и красотата на жената… Често съм мислил, че ако беше малко по-млада, щеше да ми завърти главата.“ След майката в тази къща Байрон предпочиташе съпруга — Уилиям Лам, „който стои над мен като Хиперион79 над сатир“ — казваше той. Трябваше ли да лъже този интелигентен, лоялен човек, който му протягаше ръка с доверие? Силата на женското вероломство го ужасяваше.
Към лейди Каролайн той често беше необикновено груб. Една пролетна сутрин й донесе първата роза и първия карамфил, като й каза иронично: „Ваша милост обичала — както ми казаха — всичко ново и рядко само миг.“ Тя му отговори с едно прочувствено и същевременно досадно писмо върху обточен с дантела лист хартия, чиито ъгли образуваха нещо като раковини. Превзетият стил на писмото разваляше нежния му и покорен тон. Тя сравняваше себе си със слънчогледа, който, „след като зърнал грейналото с целия си блясък слънце, което за миг проявило милостта да го освети, не можел повече да си представи, че нещо друго би могло някога да бъде достойно за неговата благоговейна почит и възхита“.
Глупаво самоунижение. Байрон обичаше жените да се отнасят с него „като любима и малко строга сестра“, а не като с господар. Удоволствието и любовта са свързани в съзнанието на мъжа с първото и незабравимо изживяване, което му е разкрило и едното, и другото. За Байрон, юношата, удоволствията, които му доставяха леснодостъпните и весели създания, само подсилваха самотните му мечтания за платонична любов. Той приемаше само два вида жени: единият — „красивият идеал“ — скромни и непорочни жени, каквато представа си беше създал за Мери Чауърт или за детския образ на Маргърит Паркър, и другият тип — жени за удоволствие. Дръзката влюбчива жена, която въпреки всичко изискваше любов, нямаше място в представите на Байрон. Както някога лейди Хестър Станъп бе забелязала — той не вникваше в чувствата на другите. Не искаше да вникне. Пропитите със страст думи на лейди Каролайн бяха за него само уморителен и груб шум, който заглушаваше неговата вътрешна музика. Той желаеше непринуденост и лекота в отношенията, една смесица от весело безразсъдство и бегла меланхолия; вместо това срещаше натрапливото обожание на тази жена и уморено обръщаше глава.
78
Приятелка и съветничка на Перикъл, прочута със своята красота и ум (V в. пр.н.е.). — Б.пр.