Байрон беше сбъркал, избирайки за посредник лейди Мелбърн, чието мнение Анабела не зачиташе. Отговорът беше учтив отказ: „Ще бъда напълно недостойна за уважението на лорд Байрон, ако не кажа истината открито. Смятам, че той никога не би могъл да бъде обектът на онези силни чувства, които биха ме направили щастлива в брака, така че, ще бъде несправедливо спрямо него, ако предприема крачка, която би могла, дори косвено, да затвърди настоящите му впечатления. От някои наблюдения, които имах възможност да направя върху поведението му, аз съм склонна да вярвам в онова, което твърдите в негова полза, и ако не мога да му отвърна със същата привързаност, за това са виновни по-скоро моите чувства, отколкото неговият характер. След това признание, което правя с искрено съжаление при мисълта, че мога да причиня някаква мъка, аз трябва да оставя на него да реши какви да бъдат отношенията ни в бъдеще.“ Всъщност, ако трябваше да й се вярва, тя отказваше да се омъжи за него, защото не го обичаше. Това бе съвсем ново преживяване за автора на „Чайлд Харолд“.
XVII
Като боговете на Лукреций82
Той отдавна бе престанал да мисли: „Нюстед и аз или ще издържим, или ще паднем заедно.“ Дълговете му достигаха двадесет и пет хиляди лири. През септември 1812 година абатството беше обявено за продан. Верният Хобхаус бе изпратен да участвува в търга и по указанията на Хансън доведе първия залог до сто и тринадесет хиляди лири, втория до тринадесет хиляди, което му се стори доста забавно, защото тогава той притежаваше точно една лира, един шилинг и шест пенса. Продажбата всъщност се извърши по споразумение, след търга имението бе купено от някой си мистър Клоутън за сумата сто и четиридесет хиляди лири. „Бях си построил басейн и подземна гробница — а ето че няма да бъда погребан там. Интересно, че не можем да бъдем сигурни дори в гроба си.“ Байрон щеше да бъде богат от този момент нататък, ако Клоутън беше платил; но новият собственик бързо призна, че е поел задължение над възможностите си. Хансън, ловък и предпазлив адвокат, беше предвидил обезщетение в размер на двадесет и пет хиляди лири, в случай че не бъде изплатена цялата сума. Така че Клоутън във всички случаи беше разорен, но докато адвокатите спореха, Байрон пак остана без пари в наличност.
Беше поканен да прекара месец октомври у едни нови приятели на неговата слава, семействата Джърси и Оксфорд. Лейди Джърси беше една от онези жени, които със светския си успех си осигуряват добродетелност поради липса на свободно време. Тя беше душата на всяка компания. Очарователна с гарвановочерните си коси, млечнобелия тен на лицето и огърлицата си от корали, тя имаше един-единствен недостатък — станала бе прочута със своята словоохотливост. Приятелят й Гранвил я бе нарекъл Silence83 и се чудеше как тази жена успяваше в един и същи момент да бъде и в дома си, и в къщите на всички останали. Байрон й казваше, че разваля хубостта си с прекаленото си оживление — очи, уста, ръце, всичко се движеше едновременно. При нея в Мидълтън той прекара една — както сам я нарече — „целомъдрена седмица“.
След това отиде в Ейуд, у семейство Оксфорд. Той се бе запознал с лейди Оксфорд през зимата в Лондон, после я срещна отново на минералните извори след заминаването на Каролайн и между тях веднага се бе установило онова мълчаливо разбирателство, което може да свързва един млад, доста стеснителен мъж, но с взискателен характер, с една още хубава жена, която обича любовта и умее да улеснява първото сближаване. Лейди Оксфорд беше на четиридесет години. „Тя приличаше на пейзаж на Клод Лорен със залязващо слънце и нейната хубост засияваше при мисълта, че хвърля последните си гаснещи лъчи, които я обгръщаха с нежен блясък. Жената признава само първата и последната си любов. Първата любов на горката лейди Оксфорд беше приключила много преди моята поява на този мъчителен свят; последната — аз бях поласкан — бе запазена за мен и беше чудесна.“
82
Тит Лукреций Кар — латински поет, роден към 98 г. пр.н.е., умира към 53 г. пр.н.е. — Б.пр.