Омъжила се бе преди осемнадесет години за Едуард Харли, граф Оксфордски, доста онеправдан телесно и духовно човек, макар че произхождаше от семейство, в което умът е бил на почит. Негов прадядо бе създал една от най-добрите английски библиотеки и редките памфлети, които се съдържаха в нея, бяха публикувани под названието „Харлински сборник“. Така наричаха и очарователните деца на лейди Оксфорд, които приличаха на най-красивите приятели на баща им.
Лейди Оксфорд си беше създала една лека и приятна философия. Пожертвувана от родителите си, тя бе сключила позорен брак с човек, когото не можеше да обича, но неведнъж си бе отмъстила. Човек не можеше и да мечтае за по-мила приятелка от нея. В големите й очи често се повяваше такава сладостна и блажена мечтателност, която винаги е обещание за наслада. Тя беше умна и интелигентна. Четеше Лукреций, обожаваше физическата любов и считаше сантименталната за болест с определени симптоми и времетраене. Колкото беше приятна, толкова бе и непостоянна — ако някой от любовниците й се оплачеше, че е разбила сърцето му, тя му отговаряше, че едно разбито сърце е белег за лошо храносмилане.
Беше поканила Байрон да й гостува в нейния замък в Ейуд. Там той прекара октомври и ноември на 1912 година и в компанията на тази опитна, нежна, откровена повече от самия него жена се почувствува напълно щастлив. Лейди Оксфорд четеше, свиреше и никога не се оплакваше, ако любовникът й я оставеше сама, защото му се искаше да си помечтае. Лорд Оксфорд (наречен Путифар)84 се разхождаше по цял ден в гората и се проявяваше като тактичен съпруг. Байрон и любовницата му живееха като боговете на Лукреций „в пълно спокойствие, наслаждавайки се на безсмъртието си, далече от хорските дела, избавени от страданията им и защитени от всякаква опасност, достатъчно щастливи само двамата, за да имат някаква нужда от другите… Privata dolore omni, privata periclis…“85 Чародейката, която отлично знаеше латински, често четеше този текст на младия си любовник. Той харесваше изтънченото епикурейство. Два пъти вече в живота си — на върха на „Хароу“, после в Ориента — бе срещнал щастието, постигнато чрез откъсване от човешките дела. Като обикновен смъртен, той се радваше на тези божествени интерлюдии. Буйното му сърце понякога замъгляваше трезвия му ум; за него лейди Оксфорд бе жена почти с обаянието на лейди Мелбърн. Обичаше да се оставя да бъде воден от такива скептични и силни жени.
Понякога, учуден от сладостната апатия, в която го потапяха вълшебствата на Ейуд, той се питаше в какво ли животно щеше да го преобрази тази Цирцея86. Мързеливо във всички случаи, защото той нищо не работеше и прекарваше последните хубави дни във водата или в гората заедно с децата с ангелски лица, които напомняха за толкова очарователни бащи. Той беше почти влюбен в Шарлот, най-голямата дъщеря на лейди Оксфорд, единадесетгодишна и вече красива, за която беше съчинил ново посвещение на „Чайлд Харолд“. Той се чувствуваше така доволен от себе си и от другите, както никога досега, и неприятностите му се струваха далече, на сто и петдесет мили оттук. Триумф за езическата му философия.
Лейди Каролайн обаче все още не беше приела поражението си. Тя знаеше, че Байрон е в Ейуд и го ревнуваше. Познаваше добре лейди Оксфорд. Преди няколко години двете жени бяха водили научна кореспонденция на следната тема: „Познаването на гръцкия език пречиства ли страстите или ги възпламенява?“ Случаят с лейди Каролайн даваше ясен отговор.
Всеки ден пристигаше по едно писмо от нея, ту за Байрон, ту за лейди Оксфорд. „Скъпа моя Аспазия, Байрон ми е сърдит! Бихте ли му казали, че не съм направила нищо, с което да го обидя, и че съм нещастна — съзнавам, че му написах едно хапливо писмо. Но аз му поисках хиляда пъти извинение. Сигурно съм му омръзнала, разбирам го от писмата му. Повече няма да му пиша, повече няма да го отегчавам, но го помолете да ми прости.“ Лейди Оксфорд не отговори. Лейди Каролайн заплаши, че ще дойде, че ще пише на лорд Оксфорд, че ще се самоубие. Двамата влюбени четяха заедно тези патетични писма с голямо презрение. За философи, последователи на Лукреций, тонът им беше непоносим.
84
Висш египетски сановник, чиято жена напразно се опитвала да прелъсти прислужника му Йосиф. — Б.пр.
86
Магьосница от „Одисея“ на Омир, която, за да задържи Одисей при себе си, превръща другарите му в свине. — Б.пр.