XVIII
Огъста
Имало ли е някога такъв роб на импулсивността?
Бяха се споразумели Байрон да придружи лорд и лейди Оксфорд до кораба, но в последния момент той се отказа, тъй като сестра му Огъста му съобщаваше, че е напуснала дома си заради паричните затруднения на нейния съпруг и възнамерява да прекара известно време в Лондон. „Скъпа моя Огъста, ако знаехте кого — освен пътуването си — пренебрегвам заради Вас, щяхте да разберете колко силна е станала братската ми привързаност…“
Не я бе виждал след завръщането си в Англия. Тя живееше в Сикс Майл Ботъм, една извънградска къща, близо до мястото за конни състезания в Нюмаркет, с три деца и тежки парични грижи. Съпругът й, полковник Ли, безмерен егоист, прекарваше живота си по конни състезания — където затъваше в дългове — в търсене на лесни завоевания с приятеля си лорд Дарлингтън, почти никога не виждаше жена си и живееше при нея само по време на състезанията в Нюмаркет. Огъста минаваше за вярна съпруга. Възпитана от баба протестантка, при нея нравствеността се заместваше с някакъв необикновен израз на религиозност. В семейството всички знаеха, че подаръците от Огъста Ли винаги са библия или молитвеник. Впрочем грижите й на домакиня и майка не й оставяха време да мисли за чувствата си. Да гледа децата, от които поне едно винаги беше болно, да отпраща букмейкърите87 и кредиторите, да отговаря на писмата на един неспособен дори писмо да напише съпруг — тези дребни всекидневни задължения бяха достатъчни да запълват живота й. Едва ли някой е живял повече от нея ден за ден.
Байрон я посрещна в дома си на Бенет стрийт в един ранен неделен следобед на 27 юни 1813 година и остана очарован. Тя веднага му хареса физически. Не изглеждаше много хубава, ако човек не се вгледаше внимателно, но това се дължеше повече на небрежното й облекло, отколкото на чертите й, които бяха красиви. Имаше профила на Байронови, странния им навик да не произнасят буквата „р“, тяхното почти по детски нацупено изражение, смръщените им вежди. Байрон, който проявяваше голямо любопитство към самия себе си, изпита странно и приятно усещане от срещата с това свое подобие, което всъщност бе една хубава жена.
В някои неща приликата бе и духовна. Тя имаше стеснителността на Байронови — твърде диви същества. Байрон и тя, и двамата мълчаливи пред хората, откриха изведнъж, че се чувствуват много свободни един към друг. Дали защото тя беше негова сестра, дали защото имаше с нея толкова общи спомени — като се почне от безсъвестния им и лекомислен баща и се стигне до Знатната вдовица от Саутуел? Още от първия ден тонът на разговорите им беше приятен и оживен. Колко жалко, че беше омъжена. Можеше да дойде да живее при него, да поддържа къщата му. Това щеше да бъде много по-добро, отколкото някакъв брак с непозната. Той изпитваше ужас от непознатите, тези същества, които не знаят нищо за живота ти, за чувствителните ти места, за сакатите ти крака, за онова сурово детство. С Огъста всичко беше лесно. Човек можеше напълно да се отпусне. Към своя baby Byron тя изпитваше снизходителна нежност. Още същия неделен ден, малко след като си бе тръгнала, той й написа бележка: „Скъпа моя Огъста, бихте ли желали да дойдете тази вечер с мен у лейди Дейви, имам покана и за Вас. Там ще видите мадам дьо Стал, хора, които познавате, и мен, когото не познавате — ще разговаряте с когото пожелаете, а аз ще бдя над Вас като над стара госпожица, която има опасност да остане неомъжена. Постъпете, както желаете, но ако към десет и половина бъдете готова, аз ще мина да Ви взема. Мисля, че да бъдем заедно сред чужди хора, ще бъде усещане, ново и за двама ни.“
Той бе подчертал думата усещане, вероятно защото някога й бе говорил за любимото си схващане: „Само чрез силното усещане можем да осъзнаем себе си.“ Но да излагаш идеите си пред Огъста беше напълно излишно. В нейния объркан, непоследователен ум идеите се плъзгаха веднага към кръга на неопределеното. В началото тя поиска от учтивост да види новите му стихове; той отговори, че няма нищо да разбере, а тя само се засмя, но всъщност бе доволна. Обичаше да се забавлява като дете. Надарена като всички Байронови със силно чувство за хумор, тя очароваше брат си с различни имитации. Когато заговореше, фактите се обвиваха в такава мъгла от отклонения и несвързани загатвания и възклицания, че човек, след като я бе слушал пет минути, вече не знаеше за какво му е говорила. Разказът й бе изпъстрен с: Oh, dear, oh, dear