Тя прекара в Лондон началото на юли. Не живееше у Байрон, но го придружаваше на бал в Олмак, на театър и идваше да го види в жилището му на Бенет стрийт. С домакинството се занимаваше мисис Мюл, стара жена, която приличаше на вещица, плашеше всеки, който дойдеше, но обожаваше Байрон, защото беше много добър към нея. Икономка, малък апартамент, всекидневни посещения на една почти непозната жена — класическа обстановка за любовна връзка и още от първия ден в тези „странно братски“ отношения се промъкна една чувственост, която беше по-сладка, защото в началото бе неосъзната.
Имаше всички условия, които да въвлекат Байрон в изкушението. Тази млада жена, която му харесваше, можеше да идва при него свободно. Двамата не бяха защитени срещу любовта както обикновените братя и сестри — от износване на чувствата. „Те не бяха отрасли заедно под един покрив в неосъзнатата невинност на детството. Бяха се срещали рядко.“ Не бяха от една майка, нито имаха общо семейство. За Байрон Огъста криеше цялото обаяние на новото. Той държеше на произхода. Явно се възхищаваше от нея и защото бе сестра на Лийдския дук, придворна дама на кралицата, познаваше цял Лондон и живееше в Сейнт Джеймс Палас; ласкаеше се, че може да показва пред обществото едно съвсем ново приятелство. Тя не само можеше да му хареса като всяка нова жена, но и много повече го привличаше. Той бе писал веднъж, че обича жените да се отнасят с него „като любима и малко строга сестра“. В любовта той търсеше някаква смесица от весело приятелство, чувственост и почти майчинска нежност — нещо като малко дръзка сестра… Щом му мина това през ума, мисълта за кръвосмешението започна да го измъчва. Достатъчно бе да си представи опасната страст, за да повярва в предопределението. Не произхождаше ли той от Байронови, от Гордънови, чиято история не бе по-малко ужасна от тази на Борджиите? Още от дете се бе чувствувал предопределен, като Зелуко, за някакво чудовищно престъпление, което ще го постави извън човешките закони. Той се чувствуваше виновен за това, което се случваше, и изпитваше удоволствие от чувството си за вина повече, отколкото всъщност беше виновен. Би могло почти да се каже, че сам той и никой друг превърна прегрешението в престъпление, като нарече кръвосмешение тази твърде естествена любов. Дори неспособността му да избяга от себе си, която го изолираше обикновено от другите, тук му помагаше, защото в тази подобна нему жена той търсеше пак себе си. Във влечението му към нея сякаш се примесваше и някакъв странен нарцисизъм.
Две години по-рано стеснителността на млад, още неопитен мъж може би щеше да го възпре. Но благодарение на Каролайн Лам и на лейди Оксфорд той вече имаше добър опит в завоеванието и бе разбрал, че фаталният му нагон оказва особено влияние върху неопитните жени. А колкото до Огъста, от всички може би тя бе най-малко неспособна да му се противопостави. Понеже тя нямаше нито воля, нито гордост, той веднага я завладя. Наричаше я Guss или Goose — гъсчицата ми; казваше й, че е a fool, малка глупачка; а тя се смееше. Религиозното чувство на мисис Ли беше твърде повърхностно и имаше слабо влияние върху действията й. Най-силното у нея беше добротата, една доброта тъй малко ограничена от моралните или обществени норми, че за Огъста не беше кой знае какво зло и най-престъпното действие, стига да е решила, че по този начин ще достави удоволствие на човека, когото обича. С твърде чистата си душа тя бе способна и на най-големи безумства, които всъщност забравяше веднага щом ги извършеше.
Малко по-късно, когато споделяше тези неща със своята доверителка, лейди Мелбърн, Байрон се стремеше да подчертае, че Огъста бе отстъпила по-скоро от нежност, отколкото от страст. „Кълна се в бога, който ме е сътворил за собственото ми страдание и не, разбира се, за доброто на другите, че в сравнение с мен тя ни най-малко не заслужава да бъде порицана. Тя си даде сметка за опасността едва когато стана твърде късно, и аз не мога да си обясня отдаването й освен с наблюдението, което имам — и то, струва ми се, е доста точно — че жените се привързват много повече от мъжете, когато към тях се отнасят с нещо подобно на нежност.“