Дневникът на Байрон: „Отбелязвам този ден! Наполеон Бонапарт се отказа от империята на света. Чудесно! Струва ми се, че Сула96 е постъпил по-добре… Как именно? Като изчакал да стигнат в столицата му и тогава да изостави онова, което вече е изгубил!… Да се оттегли на остров Елба!… Аз съм поразен и смаян. Не знам, но струва ми се, че аз, дори аз (една буболечка в сравнение с този човек) рискувах живота си за случаи, които не бяха и на една милионна част толкова важни като този. Всъщност може би не си заслужава човек да умре за една корона. В такъв случай какъв е смисълът да оцелееш в Лоди97!“ Той написа ода, изпълнена с презрение към героя, който го бе разочаровал.
Хобхаус, любител на преживявания, реши да замине за Франция, за да види последните следи от чудовището. Той искаше да вземе и Байрон със себе си, но раждането на Огъста го задържаше. На 15 април тя роди дъщеря, която с върховно неблагоразумие — бе кръстена Медора. Байрон пристигна веднага. Той се гордееше с бащинството си. На лейди Мелбърн, която му бе предсказала, че това дете на кръвосмешението без съмнение ще бъде някакъв изрод, той написа: „О, но то си струва терзанията, не мога да Ви обясня защо; и не е изрод или ако е, вината е моя. Сега вече аз искам наистина да се преобразя. Но трябва да признаете, че е напълно невъзможно да бъда обичан така от друга жена; цял живот съм се опитвал да накарам някоя да ме обича и никога преди това не съм бил обичан от онази, която аз съм харесвал. Но отсега нататък Огъста и аз ще бъдем разумни — впрочем ние и сега сме и ще бъдем през трите седмици, които следват, дори и по-нататък.“ Няколко дни след раждането той подари на Огъста — чийто съпруг продължаваше да бъде затруднен парично — една сума от три хиляди лири.
Той я обичаше, разбира се, повече от всякога, с една отчаяна и неудържима любов и пишеше за нея стихове, които бяха може би най-хубавите, които някога бе сътворявал:
Какво можеше да помисли смаяната Огъста за този страстен зов? Сигурно беше много горда от това. Тя също го обичаше, но по свой начин. Беше готова да се откаже от него като любим. Искаше й се да го ожени и с това да се сложи край, но нейната воля се сломяваше пред него. Той беше неин брат, беше прочут, богат. В един труден и притеснителен момент от живота й той се бе появил внезапно като спасител. Тя му се подчиняваше.
Четирите хиляди души — „будни в часа, когато другите спяха“, — които управляваха Англия, бяха по-възбудени от всякога. Светът танцуваше в чест на мира, както бе танцувал и в чест на войната. Даваха балове за руския император, за пруския крал. Клубът на Байрон организира костюмиран бал за Уелингтънския херцог. Хобхаус се облече като албанец, Байрон като монах. Isn’t he beautiful!98 — казваха жените. Каролайн Лам, която изглеждаше успокоена, направи хиляда лудории и накара един офицер от гвардията да свали червената си униформа.
Когато се връщаше в малките часове на сутринта в апартамента, който заемаше сега в красивата „Олбани“
95
Пруски фелдмаршал (1742–1818). Като главнокомандуващ пруските войски, спомогнал за поражението на Наполеон I при Ватерло (1815). — Б.пр.
97
Град в Италия, където Бонапарт удържа победа над австрийците. Оттогава започват да го наричат „малкия капорал“. — Б.пр.