След като написа това писмо, той с нетърпение започна да чака отговора. По това време Огъста беше в Нюстед. Около часа, в който обикновено донасяха пощата, тя виждаше Байрон да сяда на стъпалата пред абатството и да дебне вестителя. Една сутрин, както седяха с Огъста още на масата, влезе градинарят и им подаде пръстена на мисис Байрон, който тя бе изгубила години по-рано, а той го намерил, като прекопавал градината под прозореца на стаята на Вдовицата. Байрон видя в това някакво предзнаменование. Почти в същия момент донесоха и едно писмо. „Ако съдържа съгласие — каза той, — този пръстен ще послужи за женитбата ми.“
Писмото беше от Анабела: „Отдавна съм се заклела първата цел в живота ми да бъде Вашето щастие. Ако мога да Ви направя щастлив, не бих имала друга грижа. Ще Ви доверя всичките си желания и ще Ви дам цялата си обич. Сега единствено страхът, че мога да не оправдая очакванията Ви, ме безпокои… Всъщност моите чувства към Вас не са се променили.“ В същото време от страх, че може да не е в Лондон и да не получи достатъчно бързо писмото й, тя бе написала и второ: „За всеки случай и за да Ви спестя мига на тревога, пиша до Нюстед — за да кажа, че се надявам да намерите в другото ми писмо всичко, което бихте желали.“
Тържествуващ, Байрон подаде през масата писмото на Огъста, която, без да осъзнава какво толкова чудно има, заяви, че „това е най-хубавото, най-прекрасното писмо, което някога е чела.“ Тя веднага реши в себе си, че ще бъде една отлична зълва; беше доволна, че вижда Байрон установен, и с лекота изтри от съзнанието си всякакъв спомен за кръвосмешението.
Силно развълнуван, Байрон написа до Сиъм три писма за три дни. „Вашето писмо ми даде нов импулс за живот… Във Ваша власт е да ме направите щастлив, Вие вече го направихте…“ После обясняваше, че умира от желание да я види, и то колкото може по-скоро: „Мисля за тази среща с такъв плам, че чак не искам да си го призная. Когато пристигна писмото Ви, сестра ми, която седеше близо до мен, се изплаши от въздействието му — имаше един мъчителен за мен миг на съмнение…“ „Вие ще бъдете моят водач, философ и приятел. Цялото ми сърце Ви принадлежи… Това е третото ми писмо за три дни…“ И завършваше: „Приемете чувствата ми на уважение и — мога ли да прибавя — на обич.“
Дон Жуан сгоден. Той се опияняваше от новото в приключението и наистина се надяваше на щастие. Не беше ли винаги желал да се ожени, още от времето на Мери Чауърт? Нямаше ли нужда от спокойствие? Можеше ли да намери по-добра съпруга от това момиче, което очевидно беше добродетелно? Не я обичаше ли? Но това става за два дни; той така лесно обиква!
Трябваше да съобщи на лейди Мелбърн: „Скъпа моя лельо…“ (Чудесно беше, че става племенник на старата си приятелка.) Изтъкваше й съжалението си, че племенницата й не бе взела това решение по-рано; колко мъки и грехове щеше да спести на другите. Всичко това обаче бе минало: „В крайна сметка този брак го уредихте Вие… Гордостта ми (най-силното ми чувство според стария ми учител) беше всъщност пощадена. Тя е единствената жена, на която съм искал ръката по този начин, и не е без значение за мен, че накрая получих съгласието й. Много бих искал някой друг от моите кумири да беше казал не на нейно място; но всичко това е вече минало. Предполагам, че един женен мъж не може повече да има връзки с други жени? Питам Ви просто така, за сведение.“
Трябваше да предупреди и приятелите си: „Скъпи мой Муър, ще се женя — искам да кажа, че приеха предложението ми, а човек обикновено се надява, че останалото е последствие. Майката на моите Гракхи105 (бъдещите Гракхи) ще Ви се стори твърде строга за мен, въпреки че тя блести като бисер сред най-интересните момичета и се радва на доброто мнение на всички видове мъже.“ Странно чувство на гордост го изпълваше, него, Прокълнатия, от съзнанието за неопетненото име на неговата годеница. Той съобщи и на Хобхаус и на Дейвис. Какво му оставаше още да направи? Да подготви благоприятното приемане на Огъста от Анабела: „С радост научавам, че Огъста Ви е писала. Тя е най-себеотрицателното и добро същество на света и е привързана към мен повече от всеки друг. Тя особено много желаеше да ме види оженен и само съжалява, че не е имала по-рано удоволствието да Ви познава.“ „Питате ме дали Огъста не е прекалено свенлива? Като уплашен заек е с новите си познати. Но предполагам, че в този случай би направила усилие да овладее свенливостта си. Сега обаче тя кърми детето си и се страхувам, че няма да може да приеме любезната покана на Вашия баща. От цялото си сърце желая да й се отдаде възможност да дойде.“ Всичко вървеше великолепно. Със сестра си и жена си той щеше да прекарва прекрасно зимите в Нюстед.
105
Име на двама братя, трибуни и прочути оратори в Рим: Тиберий — убит в 133 г. и Кай, убит в 121 г. пр.н.е. — Б.пр.