Анабела от своя страна съобщаваше за голямото събитие на своите близки. Dad и Mam106 говореха с въодушевление и известно безпокойство за големия талант на бъдещия им зет и го очакваха в Сиъм с нетърпение, за да го опознаят и преценят по-добре. Дъщеря им пишеше на една приятелка от детинство: „За истинската същност на Байрон не трябва да съдите по обществото; питайте онези, които са живели по-близо до него — нещастните, които е успокоил, бедните, които е благословил, прислужниците, за които той е най-добрият господар. А за мрачното му настроение през последните две години може би съм виновна аз.“ Трогателна беше неосведомеността й за характера и живота на нейния годеник. Диагнозата на Байрон беше особено точна, когато беше казал за нея: „Увереността й в собствената й безпогрешност ще я доведе някой ден до капитална грешка.“ През тази първа седмица от годежа им тя написа още: „Избрах със зрелия си разум човека, който най-добре ще ми помогне в пътуването към безсмъртието.“ Уви, естествено е за младите момичета, непознали още страстта, да вземат желанието за разум.
Кореспонденцията между Лондон и Сиъм продължаваше. Байрон се бе опитал да успокои мис Милбанк относно религиозните си схващания, като й бе казал, че ако не е вярващ, то поне е готов да слуша на драго сърце нейните доводи, но тя отговори, че не бърза и че всичко това лесно ще се уреди, стига той да я обича. „Стана ми малко неприятно миналия ден, когато чух да говорят, че съм искала да Ви покръстя, преди да се омъжа за Вас.“ Като всяко човешко същество тя се дразнеше от онова, което говореха за нея. Много добре знаеше, че не от прозелитизъм обичаше годеника си. Знаеше, че е жена, и то истинска жена, и че е влюбена в това красиво лице. Защо говореха хората, че била студена? Тя препрочиташе писмата, в които Байрон й говореше за началото на тяхната любов.
Байрон до мис Милбанк:
Може би не си спомняте първия път, когато се срещнахме… Не знаех дори името Ви, а салонът беше пълен с гости. Самият аз бях почти чужд на това общество и се чувствувах несръчен и плах… Вие се отличавахте от останалите жени… В маниерите Ви имаше някаква простота и въпреки че едва бяхте проговорили, аз разбрах, че пред мен стои едно възвишено същество… Казвате, че „ще бъда Ваш образец“ — щях да приема, ако стояхте по-долу от мен, но не е така… Не искам да кажа, че Вие трябва да ме покровителствувате, това влиза в моите задължения, но че Вие не трябва да бъдете само моя любов, а и мой съветник — мой критик, — когато това бъде необходимо.
Мис Милбанк до Байрон:
Спомням си незаличимо всяка една от нашите срещи — аз също помня онази първа сутрин, когато впечатленията ни съвпаднаха. С Вас, единствено с Вас се почувствувах тогава at home107. Не мога да намеря друг израз. Вместо да се изплаша или да бъда отблъсната от Вас както някои други, аз можах да Ви кажа всичко, което мислех, и може би онова, което Вие мислехте… На една вечеря седяхте между лейди Мелбърн и мен, но Вие разговаряхте само с нея; чух Ви да казвате: „Благодаря на бога, нямам нито един приятел на този свят.“ Не знаете каква мъка причинихте в този момент на една приятелка, която седеше тогава до Вас. Тези горчиви думи ме накараха да изтръпна. Когато се прибрах в стаята си, заплаках, като си спомних, и се помолих да получите успокоение както от един приятел на земята, така и от Небесния приятел.
Байрон сигурно е бил развълнуван от това искрено писмо, но може би за миг — преди да напусне Нюстед, на тръгване за Лондон, той издълба върху едно от дърветата в парка преплетени инициалите на своето име и на Огъста.
XXII
Женитба
Дали Петрарка за Лаура щеше сонети да реди, ако съпруг й беше108?
И така, той беше доста горд от завоеванието си, но не можеше да се реши да замине за Сиъм. Претекстът беше Хансън, недоверчивият адвокат, който искаше да бъде направен добър проект за брачен договор. Макар и потънал в дългове, Байрон не желаеше брак по сметка. Той естествено бе доволен, че може да прибави и някоя рента към недостатъчния си доход, но в условията, които предлагаше, беше доста щедър. Сър Ралф Милбанк, някога твърде богат, беше пръснал много пари около избирането си в Парламента. Той даваше на дъщеря си зестра от хиляда лири рента, като триста от тях щяха да бъдат джобни пари на лейди Байрон, а седемстотин — за лорд Байрон до края на живота му. Един ден Анабела щеше да наследи от лорд Уентуърт седем или осем хиляди лири доход, който според закона трябваше да се раздели между нея и Байрон. Байрон от своя страна узаконяваше чрез договор един капитал от хиляда лири върху стойността на Нюстед за жена си, което правеше по две хиляди лири доход.