Байрон и Хобхаус тръгнаха за Сиъм на 26-и и пътуваха в сняг и дъжд цели четири дни. „Годеникът, който все по-малко бърза“ — казваше Хобхаус. Цялата къща беше обезпокоена от закъснението им. Почти болна от тревога, лейди Милбанк се бе качила в стаята си, за да си легне. Анабела избухна в плач в момента на влизането им. Силно смутен, Хобхаус напразно търсеше извинение. Всъщност нямаше никакво друго освен нежеланието на приятеля му да побърза. За да отклони вниманието и наруши надвисналото като облак мълчание, той разопакова своя подарък: това бяха Пълните съчинения на Байрон, подвързани с жълт марокен. Хобхаус разглеждаше с любопитство годеницата. „Не е много хубава — мислеше той, — доста зле облечена, с прекалено дълга рокля, макар че глезените й са хубави.“ И най-вече беше ужасно мълчалива, но имаше вид на скромна и разумна. Изглеждаше влюбена в Байрон и през цялото време го гледаше с възхищение, от което онемяваше. На вечерята говори само сър Ралф, тъй като лейди Милбанк не можа да слезе. Хобхаус го намери малко бъбрив, но добродушен; имаше и известно чувство за хумор. Присъствуваха и двама духовници — преподобният мистър Уолис, енорийски пастор на Сиъм, и преподобният Томас Ноуъл, енорийски пастор на Къркби Малъри.
Поведе се разговор на църковни теми. Сър Ралф разказа някаква история за епископа на Дъръм, който бил сноб и писал на сина на един лорд: „Приятелството, което изпитвам към лорда, Вашия баща, и специалния случай, който ме изправи пред лорда, моя бог…“ После дълго говори за Кентърбърийския архиепископ. Байрон и Хобхаус се споглеждаха. На ставане от масата Байрон каза на приятеля си: „Спомням си, че на една вечеря лейди Каролайн запита Джордж Лам: Джордж, коя е седмата заповед112?“, а Джордж отговори: „Ти няма много да се разтревожиш от нея.“
На другия ден сутринта, 31 декември, Хобхаус слезе пръв и отиде да се разходи на морския бряг. Беше ясен и хубав зимен ден. Той загледа вълните с тъга. Не очакваше нищо добро от този брак. Въпреки това Анабела му ставаше симпатична; след като я бе гледал цялата вечер, той бе започнал да разбира, че човек може да я обича или поне да изпитва съчувствие към нея. Вечерта мъжете направиха смешна репетиция на церемонията. Хобхаус игра ролята на мис Милбанк, Хоър на сър Ралф, а Ноуъл — на свещеник. Към полунощ отидоха да погледат морето, после си пожелаха честита Нова година. Вечерта беше много весела.
На 1-ви януари Байрон и Хобхаус се разхождаха заедно на брега на морето. Денят им се видя дълъг и мрачен. След вечерята Байрон каза: „Хобхаус, това е последната ми нощ: утре ще принадлежа на Анабела.“ На другия ден — 2-ри януари, определен за сватбата, като се събуди, Байрон съгледа приготвената от Флетчър сватбена дреха и видът й го накара да помръкне. Когато слезе за закуска, свари Ноуъл в свещенически одежди, а лейди Милбанк толкова развълнувана и трепереща, че не можа да им сервира чая. Миг по-късно пристигна Хобхаус с бели ръкавици. Прислужниците подреждаха в салона възглавнички на пода — две от тях бяха поставени малко по-напред за младоженците. Байрон отиде да се поразходи в градината, като поръча, щом приближи моментът, да го повикат. Накрая слезе Анабела — в семпла бяла муселинена рокля и без нищо на главата. Изглеждаше напълно овладяна. Придружаваше я гувернантката й, мисис Клеърмонт. Извикаха Байрон. Той влезе и коленичи до годеницата си. Възглавниците бяха твърди и той направи гримаса, която му придаде набожен и съсредоточен вид. Преподобният Томас Ноуъл извършваше обреда. Анабела, спокойна, с обърната към Байрон глава, втренчено го гледаше.
Той нито чуваше, нито виждаше. Пред очите му сякаш се беше спуснала мъгла. Мислеше (бог знае защо) за сцената на раздялата си с Мери Чауърт. Припомняше си стаята в Анзли, дългата тераса, поляните, хубавото лице, което сега се гърчеше от ужасната лудост. Изтръгнаха го от мислите му с думите, които трябваше да повтори: „… Удостоявам те с всичките си земни блага.“ Погледна полуусмихнат Хобхаус. Камбаните на малката църква забиха. Няколко изстрела на пушка се чуха от градината. Преподобният Томас Ноуъл замлъкна. От гласовете, които го поздравяваха, и ръцете, които стискаха неговата, Байрон разбра, че е оженен.
111
Коледна пирожка, напълнена със смес от скълцани стафиди, портокалови кори и други подправки. — Б.пр.