Нямаше да доставя удоволствие на Елинор да види отвращението ми, така че просто стиснах зъби и погледнах отново към нея.
— Ясно. Изглежда, че си прекарва чудесно. Къде е Ди?
Елинор ми се усмихна така изящно, че видях как въздухът край нея засия. Отмести светлата си коса, паднала върху лицето й, разкривайки поруменелите си страни, и посочи в краката си. Разпознах извивката на раменете на Ди и грубите й кубинки. Кралицата на феите сви рамене.
— Ние наистина й правим голяма услуга. Тя не понася напрежението много добре, нали? След като Сиобан37 извади сърцето на Кар, тя повърна върху мен — Емили посочи със сърцето в ръка към чифт зелени пантофки, захвърлени под един стол — и се страхувам, че Падраик38 трябваше да я удари по главата, за да й даде време да се успокои малко.
Фея с бели къдрици по цялата си глава погледна към мен и каза:
— Да го убия ли сега, кралице моя?
— Сиобан, толкова си кръвожадна. Ние сме нежна раса — отвърна Елинор. Насочи отново вниманието си към мен. Малко кръв избликна от сърцето в ръката й. — Скъпи гайдарю, защо не се върнеш при кладата и не останеш при своята любима? Изпълнена съм с нетърпение да видя как ще се развият нещата между вас.
— И аз. Веднага след като си прибера Ди, смятам да направя точно това.
На сцената консортът на кралицата нададе мъчителен стон. Кървавите му пръсти се повдигнаха и закриха лицето му.
— Ей сега идвам, любими мой. Кернунос ще дойде скоро — обърна се към него Елинор. А на мен каза: — Изчакай малко, почти свърших с нея. Сиобан, ножът ти ми трябва отново.
В краката й Ди изпъшка и се обърна по гръб, а после повдигна бавно ръце към главата си. Елинор — със сърце в едната си ръка и нож в другата — кимна към Сиобан и белокосата фея стъпи с крак върху раменете на Ди.
Фраснах най-близката до мен фея и грабнах ножа от канията, висяща отстрани на бедрото й. Преди Сиобан да може да реагира, със скок застанах до Елинор и притиснах ножа до гърлото й. Цялата ми кожа настръхна от допира до Кралицата, но този път тръпките бяха ужасно болезнени.
— Това е доста глупаво — каза Елинор. — И какво ще направиш сега?
Феите си шепнеха нещо една на друга с тихи, напевни звуци.
— По-добрият въпрос е — опитвах се да държа ножа стабилно, защото бях започнал да треперя — какво ще направиш ти сега?
— Ще трябва да реша дали да те убия бързо или бавно — изсъска Елинор. — Предпочитам втория вариант, но наистина нямам много време и искам да извадя сърцето на любимата ни Ди преди пристигането на Кернунос. Така че ще бъде бързо.
Странно гадно чувство се надигна в гърлото ми, което ми подсказваше, че Кралицата не блъфира.
— А ако те помоля да го пощадиш?
Всички феи млъкнаха внезапно и в залата се възцари пълна тишина. Елинор погледна към вратата, докато Съливан вървеше по пътеката между столовете и най-накрая застана на няколко метра от нас. Стори ми се, че му отне цяла вечност да измине това разстояние.
Когато Съливан ни каза, че е бил съпруг на Елинор, винаги бях предполагал, че е избягал от нея. Никога не ми бе хрумвало, че тя може да го е пуснала да си отиде.
— Патрик — каза Елинор и гласът й звучеше напълно различно. — Моля те, върви си.
— Страхувам се, че не мога да го направя. Колкото и да е досаден Джеймс, нямам желание да го гледам как умира.
— Наистина е досаден — призна Елинор. Все едно не бях допрял нож до гърлото й. Все едно сегашният й консорт — можеше ли да се нарече „сегашен“, след като имаше дупка в гърдите си? — не се гърчеше от болка на сцената. — И много нахален.
Съливан кимна с глава, че е съгласен с нея.
— Като стана дума за нахалство… ще имам нужда и от другата си ученичка.
Кралицата се намръщи красиво; най-съвършеното и красиво намръщване, което светът някога беше виждал. Гърдите ми се изпълниха с болка.
— Не ме моли за нея. Ще ти дам този идиот. И ще ви позволя да си отидете. Но не искай от мен неща, които не мога да направя.
— Не желаеш — поправи я Съливан. Гласът му също звучеше различно. Сякаш те двамата бяха сами в залата. — Винаги става дума за желание, не за възможности. Въпрос на приоритети.
— Поданиците ми са на първо място. Не ми казвай, че не разбираш, Патрик Съливан. Защото и ти нахлу тук не заради себе си, а заради учениците си. Ще освободя моите феи.
37
Сиобан (Siobhan) — ирландската форма на името Жан, Джейн, Йоана. Смята се, че произлиза от англо-норманското Jehanne, форма на латинско и гръцкото Ioanna. Според митовете било носено от последователите на християните. — Б.пр.
38
Падраик (Padraic) — ирландско мъжко име, означаващо „знатен, благороден“ или „патриарх“. Вероятно произлиза от латинското „patricius“ и може би от него е произлязло английското Патрик. — Б.пр.