Надеждите ми бяха разбити на пух и прах, когато чух гласове отдалече, а после видях и две феи, приближаващи се към мен. Стомахът ми се преобърна по начин, който не познавах досега. Нерви.
Беше Кралицата.
Преди да стане кралица — преди предишната кралица да бъде разкъсана на парчета — Елинор винаги се обличаше в бяло. Бялото придаваше повече цвят на светлозлатистата й коса. След като стана кралица, според древните традиции започна да носи зелено и дългата й коса изглеждаше почти бяла под светлината на уличните лампи. Роклята й тази вечер беше направо размазващо красива, тъмнозелена със златни ширити и пайети, пришити по ръкавите и по високата яка, която закриваше дългата й изящна шия, точно под брадичката й. От дългия шлейф, влачещ се зад нея по тротоара, проблясваха скъпоценни камъни. За разлика от предишната кралица Елинор не носеше корона — само малка диадема от перли, които блещукаха слабо в сумрака.
Беше толкова красива, че болка прониза гърдите ми. Дали и Джеймс беше изпитал същото, когато ме видя?
Елинор ме забеляза и се засмя, страховито и очарователно. Фигурата зад нея не беше фея, както ми се стори отначало, а по-скоро принцът консорт, човекът от сборището на хълма. Мъжът ми се усмихна леко, по-скоро изкриви устата си на една страна, и погледна отново към Елинор. Той беше прекалено много… човек; раним, омаян и влюбен.
— А, малката курва — каза Елинор любезно. — С какво име се представяш сега?
Бях чувала тази дума прекалено много пъти преди това, за да ме нарани. Вдигнах предизвикателно глава.
— Караш ме да произнеса на глас името си тук, където всеки може да го чуе? — След като го казах, веднага съжалих. Приготвих се за ответния удар, който също бях понасяла хиляди пъти преди. Нещо от типа на: „Нали всеки може да има и всичко друго от теб“.
Но Елинор просто ми се усмихна — доброжелателна усмивка; започнах да се питам дали не бе използвала „курва“ не като обида, а по-скоро като титла. После проговори:
— Не истинското ти име, фейо. Как те нарича сегашното ти момче?
Джеймс ми беше отказал, така че ако отговорех „Ноала“, технически щеше да бъде лъжа. Не можех да лъжа, не повече от Елинор. Затова се принудих да кажа истината:
— В момента си нямам никого.
Съжалението, което се изписа на лицето й, ме зашлеви като шамар.
— Сигурно се чувстваш доста слаба, скъпа моя?
— Добре съм. Той умря едва преди няколко месеца.
Принцът се намръщи, явно се чудеше дали трябва да ми изрази вежливо съболезнованията си. Елинор наклони леко глава към него и му обясни:
— Тя се нуждае от тях, за да живее. От творческата им енергия. Бедните създания умират, естествено, но съм убедена, че сексът си е струвал. Не се притеснявай, мили, няма да й позволя да те вземе. Той е поет.
Осъзнах, че последните думи са били предназначени за мен, и погледнах отново към мъжа; той отвърна на погледа ми смело и без никакво осъждане. Сега ми беше по-лесно да разгадая мислите му, без какофонията от музика и танцуващи около нас феи. Опитах се да си проправя път между тях, за да открия името му, но се натъкнах на решителна съпротива — защитаваше го така добре, както го правеха феите. Значи не беше пълен идиот въпреки спорния си вкус за жени.
— Е, търсиш ли си нов приятел? — попита Елинор и си дадох сметка, че тя от самото начало е била наясно, че си нямам никого. — Искам само да имаш едно наум и за моя двор, мила, когато избираш следващия си… ученик. Предстоят събития, които не желаем да се объркат по никакъв начин. Този Самхейн19 ще се запомни.
Отне ми малко време да се сетя, че Самхейн всъщност е Хелоуин. Посочих с брадичка към спътника й.
— Заради него ли? Чух, че предстои коронясване на нов крал.
Може би бях казала прекалено много, но вече нямаше начин да си върна думите обратно. Освен това Елинор просто гледаше към мен, сякаш бях малко, сладко кученце.
— Май наистина нищо не може да бъде опазено в тайна сред моя народ, нали?
Стори ми се за миг, че на консорта му прималя — без съмнение, съжаляваше, че се е раздрънкал пред мен. Кралицата погали нежно ръката му, сякаш беше почувствала притеснението му.
19
Samhain (Сауин, Самхейн, Самайн, Шоен) — древен келтски празник, с който се отбелязвал краят на лятото. Празнувал се на 1 ноември като начало на новата година. Тогава се отваряла и вратата между света на живите и мъртвите. — Б.пр.