Отвори вратата, а след това я затвори след себе си. Внимателно. Аз бих я затръшнала. Искаше ми се да я затръшна в момента. Няколко безкрайно дълги минути стоях в стаята му, представяйки си го как се промъква по обичайния си маршрут през един от прозорците на първия етаж, за да не минава покрай стаята на Съливан.
Можех да се откажа. Можех да си намеря друго момче, което да блести отвътре със златисто обещание, и да открадна живота от него, но каква полза щеше да има? Оставаше ми съвсем малко време до Хелоуин. Дори да не намерех друго момче, вероятно нямаше да умра преди това; не беше минало чак толкова много време след последния, нали? Истината беше, че нямах абсолютно нищо за губене. Истината беше, че желаех него.
Полетях през прозореца към мрачното синьо небе, реейки се из смътните мисли и сънища на спящите наоколо хора, и открих Джеймс, малък, излъчващ топлина пламък, приседнал в сухата пожълтяла трева на хълма. Явно ме усети, когато се отпуснах спокойно до него, но не каза нищо и аз приех видимата си форма; студеният нощен вятър щипеше кожата ми, докато ставах отново простосмъртно момиче.
Откъснах шепа треви и започнах гневно да ги късам на малки късчета. Преди много време, когато бях по-млада, наблюдавах как една фея разкъсва на парчета някакъв човек. Може би трябваше да кажа, когато бях по-нова. Както и да е. Мъжът беше пресушил мочурището зад къщата си и без да иска, беше убил феите, които живееха във водата. Феята, която живееше в кладенеца му, го завлече в старото мочурище и го разкъса жив на парчета. Попитах я защо да е виновен, след като не е знаел, че там е имало феи? „Невежеството не оправдава престъплението“, изсъска към мен покритата с люспи дългокоса фея. Тогава за пръв път осъзнах, че съм различна от другите магически създания.
Милосърдие, така наричаха това, което аз притежавах, а те не. И беше само първото от един много дълъг списък.
Пуснах на земята остатъка от тревичките.
— Мога ли поне да попитам защо си правиш труда да идваш тук всяка нощ? Нямаш ли други занимания, по-подходящи за енергично и изпълнено с хормони момче, вместо това безцелно нощно бродене?
Джеймс изсумтя, без да обърне внимание на опита ми за шега. Някъде много отдалеч чух първите тонове на песента. Той затвори очи, сякаш самият звук му причиняваше физическа болка. Когато проговори, едва шепнеше и гласът му беше изпълнен със сарказъм.
— Намирам измъкването навън всяка нощ и дебненето в мрака за изключително вълнуващо. В момента съм невероятно възбуден. Пипни зърната ми. Твърди като камък.
Потръпнах.
— Е, щом ти доставя удоволствие…
— О, маце, нямаш си представа. — Джеймс продължаваше играта. Очите му бяха вперени в хоризонта, в очакване на появата на мрачната фигура с рога.
— Знаеш, че това е опасно, нали? — попитах го аз. — Помпиш ли, когато ти казах, че наоколо има много по-страшни неща от мен? Това е едно от тях. Може би най-страшното. Да не си изкуфял напълно?
Джеймс не отговори, но знаех, че опасността го привлича, макар и против волята му.
Видях големите рогати разклонения може би миг преди него, сграбчих го и го притиснах надолу към земята, за да се скрием и двамата ниско в тревата. Бяхме свити на кълбо един до друг, със сгънати до брадичките колене, допрени глави и се гледахме право в очите. Почувствах как потреперва отново и отново от допира до мен, странното му, надарено с гадателски способности тяло го предупреждаваше за моето страховито присъствие, но той не помръдна.
Прошепнах в ухото му:
— Кернунос. Гуин ап Нуд. Хадес. Хермес. Повелителят на мъртвите22.
Песента вече се носеше по-силно, ридаеща, стенеща, и усетих как Джеймс се съпротивлява на нейния зов. Прошепна ми почти без глас, може би осъзнал най-накрая, че мога да чувам мислите му също толкова добре, колкото и думите му:
— За какво пее?
Започнах да превеждам съвсем тихо, за да чува само той:
22
Кернунос (Cernunnos) — означава „Рогат“. Древен келтски бог на природата, изобразяван като човек с два големи еленови рога, символ на властта му над дивия свят и на мъжкото начало, едновременно на висшата и нисшата природа. Ражда се тогава, когато и Слънцето (на 24 срещу 25 декември), умира в началото на астрономическата есен. По-късно го свързват и с образа на Сатаната. Гуин ап Нуд (Gwyn ap Nudd) — уелско божество, повелителят на подземния свят, господар на лова и дивата природа; известен е и като „господаря на гората“ и „господаря на загубените души“. Също изобразяван с рога. Хадес е гръцкото божество на подземния свят, а гръцкият бог Хермес има и ролята на водач на мъртвите към царството на смъртта. — Б.пр.