Изслушах разсеяно още две кратки изпълнения; не спирах да мисля за потта от ръката й и за това дали имаше друга причина да стане, освен че й се пишкаше. Беше ми толкова студено, че не можех да кажа дали тръпките, които ме побиха, бяха от безумно ниските температури в залата или от появата на нещо свръхестествено. Струваше ми се, че започвам да губя чувствителността си.
Изнизах се бързо от мястото си и изтичах навън, без да ме е грижа дали някой ще ме види. В централното фоайе на сградата погледнах за миг разпоредителя, застанал пред вратата — личеше му, че се чувства неудобно в нелепия старовремски костюм. Попитах го къде са тоалетните. А после в миг на гениално прозрение реших да пробвам дали е видял Ди да минава оттук.
— Черна коса, много, наистина много красива, горе-долу толкова висока.
В очите му проблесна пламъче от спомена.
— Каза, че се нуждае от чист въздух. Май й беше станало лошо. Посъветвах я да отиде на балкона. — Посочи към покритите с червен килим стълби към втория етаж.
— Благодаря ти, Джийвс — казах аз и се затичах по стълбите. Минах по тесния коридор, пробвах една по една няколко врати, докато попаднах на отворена — тя излизаше към малък балкон с гледка към грозната улица зад театъра и към гърбовете на няколко магазина, а вляво се виждаше друга уличка, задръстена с коли. Пристъпих напред в познатата жега и затворих вратата зад себе си.
Ди беше приседнала на земята, облегната на стената, и когато чу затръшването на вратата, вдигна глава.
Може би за първи път в живота си й казах точно това, което си мислех.
— Добре ли си?
Изглеждаше много дребничка, седнала с гръб към боядисаната в бяло каменна стена. Протегна умолително ръка към мен, съзнателно или несъзнателно подражавайки на жеста, който бях направил онзи път, когато я заварих зад общежитието ми.
Приседнах на земята до нея и тя се облегна на мен. Под нас се чу как гръмна сирена, запали се двигател на мотор, а после затрака и някаква строителна машина. За втори път в живота си бях напълно откровен с нея, макар да влагах в думите малко по-различно значение от това, което тя предполагаше.
— Липсваше ми.
— Стана ми студено. Трябваше да си взема пуловер. Виждаш ли как направо се разпадам, когато майка ми не е наоколо да ми казва на всяка крачка какво да правя? — Гласът й звучеше иронично.
— На нищо не приличаш — съгласих се аз. Бях я прегърнал. Сърцето ми биеше до пръсване, докато събирах смелост да й кажа за трети път какво наистина изпитвах и мислех за нея. Затворих очи и преглътнах. И го направих. — Ди, защо излезе от залата? Какво не е наред?
Наистина го казах на глас.
Но нямаше значение, защото тя не ми отговори. Измъкна се от прегръдката ми, изправи се и се приближи до парапета. Стоя там дълго, гледайки колите, сякаш те бяха единственото важно нещо; мина толкова време, че се уплаших да не би някой да забележи отсъствието ни и да дойде да ни търси. Станах и аз, приближих се до нея и мълчаливо се загледах в света под нас.
Ди ме погледна. Почувствах как очите й се взират в мен, оглеждат лицето ми, косата ми, раменете ми… като че ли ме анализираше, измерваше. И за първи път виждаше в какво съм се превърнал след девет години приятелство.
— Искаш ли да ме целунеш?
Поех си дълбоко дъх.
— Джеймс — каза тя отново. — Трябва да знам. Искаш ли да ме целунеш?
Обърнах се с лице към нея. Не знаех какво да кажа.
Изражението й беше странно, несигурно, а устните й бяха полуотворени.
— Ако искаш… можеш да го направиш.
Най-накрая проговорих и гласът ми прозвуча странно дори и на мен. Не беше моят.
— Интересен начин да помолиш някого да те целуне.
Ди прехапа устните си.
— Просто си мислех… просто исках да… ако не желаеш всъщност, не искам да те насилвам, аз само…
Не си го представях да стане по този начин и сега не знаех какво да кажа. Затворих очи за секунда, а после хванах ръката й. В същия миг за пореден път тази вечер ме побиха тръпки и аз отново притворих очи. Имах напълно обсебващото желание да намеря химикалка и да запиша нещо на ръката си. Ако можех само да напиша целувка или паста за зъби, или WTF24 по кожата си, щях да се справя с това.
В далечината се включи алармата на някаква кола. Наведох се напред и много нежно я целунах по устните. Светът си остана същият. Не се разнесоха ангелски хорове в небесата, дори един ангел не си направи труда да слезе на земята, за да стане свидетел на целувката ни. Но сърцето ми спря и не мислех, че някога отново ще забие.
24
Съкращение на „What the fuck?!“ — възклицание на силно удивление; произлиза от средите на военните, навлязло в жаргона. Приблизителният смисъл е „Какво, по дяволите, става?“. — Б.пр.