Дори след като усетих миризмата на запалена мащерка, ми беше нужно известно време да осъзная, че бях призована. Това определено не се случваше всеки ден. Не се сещах за някого, който би поискал да ме призове.
— Какво си ти? — чух рязък глас отблизо.
Замръзнах на място, а после бавно се обърнах към гласа и миризмата. Там стоеше жена, стара, грозна, поне на около четирийсет години. В едната си ръка държеше клечка кибрит, която все още димеше, а в другата — пламтяща клонка мащерка. За момент не можах да се сетя какво да кажа. Не бях призовавана от човек от много години.
— Нещо опасно — отвърнах най-накрая. Тя погледна към дрехите ми с повдигнати въпросително вежди.
— Приличаш на човек — каза жената с презрение и хвърли и клечката, и клонката на земята, като ги стъпка решително сред шумата с подметката на кожения си ботуш.
Погледнах я навъсено. На шията си носеше четирилистна детелина, чието стъбло беше завързано с тънка връвчица — благодарение на това можеше да вижда феите. Внезапно осъзнах, че я бях срещала и преди, по коридорите пред репетиционните помещения. Жената, която ме беше подушила, когато минах покрай нея. Не й останах длъжна:
— Ти също приличаш на човек. Защо ме призова?
— Нямах нужда специално от теб. Някога направих услуга на вашата кралица и сега искам да ми я върне — нуждая се от помощ за нещо.
Жената не излъчваше миризма на страх, което ме дразнеше. Хората трябва да се страхуват от нас. Освен това не би трябвало да знаят, че запалената мащерка има свойството да ни призовава или че ако имат четирилистни детелини, ще могат да ни виждат. И най-вече, не би трябвало да стоят тук с ръка на кръста и да ме гледат с изражение, което казва и сега какво, а?
— Аз не съм ти някой дух от бутилка — казах рязко.
Жената поклати глава.
— Ако беше дух, отдавна щяхме да сме свършили работата, да съм се качила в колата и да съм отпрашила към хотела си. Вместо това седим тук и спорим какво точно си или не си. Ще ми помогнеш ли или не? Те ми казаха, че трябва да оправя кашата.
Макар и против волята си, вътрешно бях любопитна. Елинор кара хора да й вършат услуги и каквито и да са те, след тях оставаха каши, които трябва да бъдат разчистени? Вложих в гласа си крайна досада и пълна липса на интерес:
— Добре. Все тая. Покажи ми.
Тя ме поведе навътре в гората, после извади малко фенерче от чантата си и освети нещо на земята пред нас.
Там имаше тяло. Някак си знаех, че ще има, още преди да го бях видяла. Виждала съм мъртви хора, разбира се, но този път беше различно.
Беше фея. Не красива като мен — всъщност точно обратното. Беше малка и съсухрена, бялата й коса бе разпиляна като слама по зелената й рокля. Единият й крак се подаваше под фустата и се виждаха ципести пръсти.
Но въпреки това тя беше като мен, защото беше bean sidhe — банши. Самотна фея, с която никой не говори, която живее близо до хората и чрез стоновете си ги предупреждава за надвисналата над някого смърт. А сега тя беше мъртва, просната на земята сред разпилените от предсмъртната й агония цветя. Никога досега не бях виждала мъртва банши.
Мислех да попитам кой я е убил, но макар и да бях хвърлила само бегъл поглед към главата на жената, знаех, че е била тя. Тя беше идиотка като повечето хора, така че не ми представляваше никаква трудност да вляза в спомените й и да видя как проследява банши по звука на стенанията й. Видях как вади желязна пръчка от чантата си и после замахва с нея.
Елинор беше поискала от човек да убие една от нас?
— Разчисти си сама — сопнах й се аз. — Не съм лешояд.
Тя побутна ципестото ходило с квадратния ток на ботуша си, погледът й беше изпълнен с отвращение.
— Не мога да го направя. Не можеш ли просто — направи небрежен жест с ръка, демонстрирайки съвършения си маникюр — да я накараш да изчезне с магия?
— Не знам. Никога досега не ми се е налагало да се отървавам от тяло на мъртва фея.
Жената присви очи при думата „фея“.
— Другият не каза така вчера. Просто обеща, че ще се погрижи, и когато погледнах назад, вече го нямаше.
Предпазливо попитах, макар да ме беше страх от отговора:
— Кого го е нямало?
— Боканът29. Той нямаше проблем да се отърве от него, просто направи… така. — Отново тъпото движение на ръката. Искаше ми се да й причиня нещо гадно само заради глупостта на този жест, но ако Елинор я защитаваше, адът щеше да се стовари върху мен.
29
Бокан (bauchan) — зловреден и коварен гоблин, отмъстителен, живее в къщите на хората. Известен под различни имена — в Ирландия и Шотландия е бокан или боухан, в Англия и Америка — бугимен, в Германия — богелман, бука в Русия, бубак в Чехия и т.н. — Б.пр.