— Супер. Страхотно. Направо невероятно. Ще ставам от мекото си затоплено легло. Чао. Ще се видим скоро.
Искаше ми се да мога да кажа, че след това съм се обадил на Ди и тя е дошла да ме вземе и двамата сме отишли да посрещнем майка ми, и между нас всичко е било цветя и рози, но в истинския свят — светът, в който Джеймс е прецакван от всекиго винаги когато се появи възможност — не става така. Не се обадих на Ди. Дори не направих, както показват по филмите, когато вдигат телефона, набират номера и после затварят много бързо, преди другият човек да е отговорил.
Вместо това, след като приключих разговора с майка си, се загледах в отпечатаните знаци на гърба на телефона си и реших, че те не са някакви безсмислени рекламни завъртулки, а сатанински символи, целящи да подобрят приемането на сигнала. Имах химикалка на бюрото до леглото си, на сантиметри от мен, и я използвах, за да напиша 10:15 на ръката си. По-голямата част от думите се бяха измили от ръката ми под душа миналата вечер; при вида на оцелялата половина ме присви стомахът. Довърших тези, които все още си личаха и можеха да бъдат спасени, и доизтрих онези, които се бяха превърнали в нечетливи чертички. Когато вдигнах глава, Ноала беше изчезнала. Типично. Когато имах нужда от нея и исках да е до мен, тя си тръгваше.
Отворих и затворих няколко пъти телефона си с резки движения, за да си дам време да се съсредоточа. Не се чувствах зле, че не се бях обадил на Ди, защото не мислех, че тя ще вдигне, когато види да се изписва моят номер. Просто усещах онази разяждаща болка в корема и в главата си, сякаш бях гладен, макар да не бях.
— Пол, събуди се. — Изритах одеялото си и то се струпа на мека купчина точно там, където беше седяла Ноала. По пода се разпиляха няколко листа, сухи и безжизнени. — Ще обядваме с майчето.
Мама притежаваше умението никога да не идва навреме. Тази способност — не, тази съществена черта от нейния характер — беше толкова могъща, че дори автобусът й не пристигна навреме. Не би могъл. Така че с Пол седнахме на пейка пред гарата, а есенното слънце светеше болнаво над нас.
— Не разбирам как го правиш. — Пол се опитваше да напише нещо с химикалка на ръката си. Химикалката беше с щракащ механизъм и той натискаше непрекъснато капачката, за да се покаже и прибере пълнителят, а после я разтърсваше, като че ли така щеше да проработи по-добре. Беше направил множество точки на горната част на дланта си, но не бе успял да изпише нито една буква. — Сякаш се опитвам да пиша азбуката с хотдог.
Край нас бучаха коли, но нямаше и следа от автобус. Без да отклонявам поглед от пътя, протегнах ръка за химикалката.
— Ще те просветля. Приготви се да бъдеш зашеметен.
Пол ми я подаде и посочи към дланта ми.
— Напиши „обичам мъжете“.
Задържах химикалката във въздуха.
— Пол, нямах представа, че се чувстваш по този начин. Да, естествено, знам, че съм неустоимо привлекателен, и все пак…
Той се ухили толкова широко, че можех да видя усмивката на лицето му и с периферното си зрение.
— Пич, не. Ще имаме, нали знаеш, специален гост. Музикант. Изпълнител на обой, ще ни изнесе няколко урока. Както и да е, тя идва тази седмица — и знаеш ли как се казва? Аманда Менлав30.
Издадох подобаващ звук на възхищение.
— Няма начин!
— Сериозно, пич. И аз си помислих същото! Можеш ли да повярваш? Как е оцеляла в гимназията с това име? Родителите й явно са я мразели.
Написах клада на дланта си.
Пол преглътна шумно.
— Леле! Как успя? Дори не направи точки по кожата си. Направо пишеш по нея.
— Трябва да я опънеш, гений — показах му аз. Написах името си и после го оградих в кръг.
Той взе отново химикалката от мен и стегна ръката си, за да изпъне кожата. Написа също клада върху нея.
— Защо „клада“?
Не знаех.
— Искам да вкарам сцена с клада в „Балада“ — излъгах аз.
— Огънят на сцената трябва да бъде фалшив. Ще бъде много трудно или грозно. Освен ако не е огън от спирт. Той не беше ли невидим? — Пол се загледа някъде край мен. — Ей, това не е ли момичето от старото ти училище?
Застинах и не се обърнах, за да проверя.
30
Игра на думи. Manlove — на английски името означава приблизително „любов към мъжете“. Името „Аманда“ също е свързано с думата „любов“ — идва от латински и буквално означава „тази, която заслужава да бъде обичана“. — Б.пр.