— Преди да започнем, искам всички да ми предадете есетата си — провикна се мисис Линет и ме спаси от изтърсването на втората най-тъпа реплика в живота ми. Тя изглеждаше още по-дребна и крехка, гледана от редицата на издънките-създаващи-проблеми-и-неинтересуващи се от нищо. — Освен това ще събера и темите за мистър Съливан. Разбрах, че имате краен срок. — Нямаше следа от Съливан на подиума пред нас; обикновено вече би седял на бюрото с чаша кафе.
До мен Ди отвори тетрадката си, за да извади своето есе, и докато го правеше, мярнах лист хартия под него. Някакъв тест. С голямо „42“, изписано с червен маркер, заградено в кръг. И едно F до него, в случай че не е схванала идеята, че резултат от 42 точки на теста означава пълен провал31.
Красивата, изоставила предната редица Ди, изкарваща винаги само отлични оценки, ме погледна, сякаш разбра инстинктивно, че съм видял теста и че знам какво означава това 42 за нея. Очите й бяха разширени и уплашени и за секунда като че ли умоляващи, а аз просто стоях там и я зяпах, без да се опитвам да прикрия шока си. Ди постави ръка върху теста си много внимателно, за да попречи на вятъра да отвее листа. Пръстите й закриха оценката.
Но това не промени факта, че тя съществуваше. Беше толкова… погрешно.
— Задната редица! Подайте есетата си напред, ако обичате — каза Линет с нелюбезния си глас; човек направо можеше да усети заострените му ръбове.
Сякаш ни зашлевиха шамар. Ди подаде есето си към предната редица, а аз и Пол направихме същото с еднаквите си проекти на „Балада“-та. Подпрях се на лакти на чина си, а Пол се примъкна леко до мен и започна да пише по кожата ми. Успя да намери достатъчно свободно място, за да напише думите жените ме убиват на лявата ми ръка. Повдигнах въпросително вежди, а той сви рамене и ми метна поглед, който казваше какво, не е ли така?
42. По дяволите. Не мисля, че Ди някога беше получавала по-ниска оценка от B плюс — всъщност това й се случи само веднъж и тя ми се обади специално, за да ми се оплаче. Ди е програмирана за техническо съвършенство във всяко отношение от самото си раждане; оценка като тази сигурно беше предизвикала късо съединение и тотална неизправност в цялата й система.
Не можех да спра да мисля за това.
— Искам да сформирате групи от по четирима — провикна се Линет пред нас. — И двата класа сте приключили с четенето и гледането на „Хамлет“ и ще направите кратко обсъждане на пиесата. Ще наблюдавам участието ви в дискусията и ще осведомя мистър Съливан колко сте били активни, когато той си дойде този следобед. — Написа на дъската въпросите за обсъждането и се подготви да чете нашите теми, докато ние трябваше да се заемем с говоренето и каквото там беше, затова започнахме да тътрим чиновете си, за да ги оформим в кръг. Правехме го бавно и с удоволствие, защото личеше, че скърцането на металическите крака на столовете направо я побъркваше.
Нашата група се състоеше от мен, Пол, Ди и едно момиче от третия ред, което не изглеждаше особено въодушевено, че е попаднало в компанията на издънките от последната редица.
Казваше се Джорджия и свиреше на тромпет — опитах се да не използвам този факт срещу нея. Тя реши да поеме нещата в свои ръце и започна да чете въпросите от дъската.
— Добре. Първият въпрос. С кой герой от „Хамлет“ се идентифицирате най-много?
Погледнах настойчиво към Ди — с един от онези погледи, които не просто можеха да вцепенят човека, но и да прогорят дупки в тялото му — и казах:
— Офелия, защото никой не й казва какво, по дяволите, става и тя се самоубива.
Ди примигна.
Джорджия примигна.
Пол се разсмя.
Линет погледна от мястото си към нас с подозрение, защото — нека си признаем — когато пет минути след началото на обсъждането на пиеса, в която на практика всички измират или са умрели още от самото начало, се чуе истеричен смях, това определено привлича внимание.
— Времето ви е дадено за обсъждане, не за разговори — каза мисис Линет, втренчила поглед в нас. Понесе се към групичката ни със злокобни плавни движения като медуза. Очите й упорито отбягваха изрисуваните ми ръце.
— Ние обсъждаме. — Погледнах отново към Ди. — Тъкмо говорехме за последствията в реалния живот от липсата на комуникация между Хамлет и Офелия и какъв задник е Хамлет, че не обелва нито дума с нея за това какво изпитва.
Съливан щеше да оцени свободния ми анализ на материала — ей, поне си бях направил труда да прочета пиесата, нали? — но Линет ми се намръщи.
31
Оценяването в американските училища, освен по точки на тестовете е и с буквена система — А е най-високата възможна оценка, F — най-слабата. A, B и C се считат за passing grades, т.е. — с тях се преминава, докато D и F са non-passing — с тях не се преминава — Б.пр.