— И какво, по дяволите, означава това? — попита Ноала.
Не знаех. Просто се почувствах добре, че можех да го напиша.
Ноала грабна изписания ми пръст и го ощипа силно.
— Вече не мога да чета мислите ти. Трябва да говориш с мен.
— Не знам какво означава — казах аз. — Когато те срещнах, все още нямах представа какво означават и половината от думите по мен.
Тя ми се намръщи, но после се загледа в забързания към нас Съливан, който излизаше от закусвалнята и се канеше да дойде на масата ни. Преди да влезе в двора обаче, се спря до вратата и каза нещо на сервитьорката.
Отвори уста, но аз го изпреварих.
— Намериха ли Ди?
Съливан поклати глава.
— Не. — Повъртя се на стола си няколко секунди, докато остана доволен от разстоянието до ръбовете на масата. — Но, моля те, Джеймс, не се побърквай. Казах ти го само защото знам, че сте приятели, и помислих, че може би си се чувал с нея. Наистина се надявах, че ти се е обадила или нещо такова. Има поне хиляда напълно безопасни места, където би могла да бъде.
Ноала ми хвърли многозначителен поглед, но не разбрах какво точно иска да ми намекне.
— И поне хиляда не толкова безопасни места — възразих му аз.
— Което важи и за всички нас. — Съливан отвори менюто, но не погледна в него. — Има хора, които я търсят, а ние можем само да правим догадки, което е безсмислено. Точно сега вниманието ми е съсредоточено над друг конкретен проблем, който седи срещу мен.
— Аз — каза Ноала. Когато Съливан я погледна, тя добави: — Разбирам. Вие ме мразите. Нищо лично.
Съливан направи гримаса.
— Не те мразя. Просто не ти вярвам. И… дори не е лично. Досега не съм срещал безопасен представител на твоята раса.
— И все още не сте срещнали — каза Ноала с усмивка, приличаща по-скоро на озъбване. — Но никога не бих наранила Джеймс.
Той погледна към мен.
— Нещо да добавиш, Джеймс?
Свих рамене.
— Вярвам й. Казах ви го и преди. Не сме сключили сделка. Тя не е взела нищо от мен. — Освен това се целува страхотно и знае повече за мен от всеки друг на света. Това последното го запазих за себе си.
Съливан се намръщи, между веждите му се образува дълбока бръчка и той я потърка с пръсти, сякаш знаеше, че се е появила там.
— Ще ми докараш язва. Можеш ли да си представиш колко по-лесен щеше да бъде животът ти, ако просто беше влизал в часовете, беше се научил да свириш на пиано и бе завършил с повече латински титли зад името си, отколкото Цицерон? Нали се сещаш, такива нормални неща, а не да се сприятеляваш със смъртоносна фея, чийто modus operandi34 е да изсмуква живота от хората, които са й се доверили? Можеш ли да разбереш с какво се опитвам да се боря тук?
— Сервитьорката — предупреди ни Ноала с приглушен глас.
Трябваше да млъкнем, когато тя се появи и попита за поръчките ни. Никой не беше погледнал в менюто, а Ноала така или иначе не знаеше какъв е вкусът на никоя храна, затова просто казах:
— Сандвичи с печено телешко и пържени картофки за всички.
— За мен без майонеза — каза Съливан навъсено, като въртеше нервно железния пръстен около пръста си.
— Харесвам ли пържени картофки? — попита ме Ноала.
— Всички харесват пържени картофи. Дори хората, които казват, че не ги обичат, всъщност ги обичат — казах аз.
Съливан кимна.
— Вярно е.
Сервитьорката ни изгледа странно и отнесе менютата.
След като си тръгна, казах:
— Искам да знам защо Ноала трябва да яде сега?
— Защо гледаш към мен? — попита Съливан.
— Защото имам чувството, че на тази маса ти знаеш най-много за феите — казах аз. — Което е доста невероятно, като се има предвид каква компания се е събрала.
Той въздъхна.
— Прекарах седем години с Тях, така че е нормално да знам доста неща. Бях съпруг на една от придворните дами на Кралицата.
Можеше да бъде всяка от дамите в двора, но някак веднага се сетих за една. Ноала очевидно беше на същата вълна като мен, защото каза:
— Елинор.
— Не искам да знам как си разбрала — каза Съливан. — Надявам се, че не си ме виждала заедно с нея.
— Не — отвърнах Ноала. — Защо, да не си бил безумно влюбен?
Съливан потърка по-силно бръчката между веждите си. Погледна ме.
— Както и да е, за седем години можеш да научиш много, ако внимаваш. Когато бях с Елинор, открих, че никой не гледаше към мен. Така че аз можех да виждам повече неща, ако исках. И това, което видях, не ми харесваше. Те използваха хора, за да убиват други хора. Черна магия. Ритуали, които биха накарали косата ти да се изправи. Хора, загубили себе си за… наслади, които ги лишаваха от душата им. Там нищо нямаше смисъл за мен. Нямаше време. Нямаше последствия. Нямаше… Най-лошото беше това, което правеха с човешките деца.