Като чула това, Теруте не могла да повярва, че всичко не е просто сън, и заплакала от радост. После промълвила:
— О, да знаеш само през колко премеждия преминах, откакто те видях за последен път! Седем дни и седем нощи морските вълни ме подхвърляха в една лодка; после в залива Найое изпаднах в такава опасност, че за малко не си загубих живота, но един добър човек на име Мураками Даю ме спаси. После пък ме купуваха и продаваха седемдесет и пет пъти, докато накрая попаднах тук, където трябваше да понасям всякакви трудности и лишения само защото отказах да стана джоро — жена за удоволствие. Затова ме намираш сега в такова окаяно положение.
Като чул за жестокото отношение на коравосърдечния Чобей, Кане-уджи се разгневил ужасно и се спуснал веднага да го убие. Но Теруте възпряла своя съпруг и така изпълнила обещанието, което преди много време била дала на Чобей — да пожертва, ако е нужно, и живота си за своя господар и съпругата му в замяна на петте дни свобода.
Тогава в знак на дълбока благодарност Чобей подарил на Ханган стоте коня от конюшните си, а на Теруте дал за прислужници тридесет и шестте момичета от своя дом.
Ето и областта Соба в провинция Сагами — родното място на Теруте-химе. Колко много радостни и колко много печални спомени събудило това място в сърцата на двамата!
Ето ги и Йокояма и сина му, който погубил Огури с отрова.
Сабуро, третият син, бил заведен на пустинното поле Тоцуканохара и наказан.
А Йокояма Чоджа, макар и толкова жесток, не бил наказан, защото, колкото и да са лоши, родителите трябва да са за децата си като слънцето и луната. Като чул, че го помилват, Йокояма се разкаял дълбоко за своето злодеяние.
Двамата братя Онио и Ониджи били възнаградени богато за това, че спасили живота на принцеса Теруте.
И тъй, добрите били богато възнаградени, а лошите получили заслужено възмездие.
Богати и щастливи, Огури Ханган и Теруте-химе се завърнали в столицата, където заживели в двореца Ниджо и сияйният им живот бил красив като разцъфнала пролет.