Значи това беше работата. Сеян беше дошъл да ѝ даде пари за оръжието, най-вероятно за онези пушки, с които мислеше да ловува на север. Това изглеждаше подходящ момент да го предизвика. Той се промъкна тихо към бараката, защото не искаше да стресне Сеян, особено ако той държеше оръжие, а стъпките му се заглушаваха от музиката.
При последвалите аплодисменти Кориолан надникна през отворената врата на бараката. Единствената светлина идваше от малък фенер, като онези, който беше видял миньорите от въглищните мини да държат по време на обесването на Арло. Фенерът беше поставен на щайга в дъното на бараката. На светлината му той видя Сеян и Били Тауп, надвесени над конопен чувал, от който се подаваха няколко пушки. Той пристъпи напред и замръзна, защото изведнъж усети, че към гърдите му е насочена цевта на пушка.
Пое въздух и започна бавно да вдига ръце, когато чу бързи крачки зад гърба си и смеха на Луси Грей. Тя сложи ръце на раменете му и извика:
— Хей! Забелязах, че излизаш. Барб Азур каза, ако… — После тя замръзна, защото видя човека с пушката.
— Влизайте — каза той лаконично. Кориолан тръгна към лампата, а Луси Грей стисна силно ръката му. Той чу как сгурията по пода изскърца и вратата зад тях се затвори.
Сеян скочи на крака.
— Не. Няма проблем, Спрус. Той е с мен. Те и двамата са с мен.
Спрус се приближи към лампата. Кориолан го разпозна като човека, който беше възпрял Лил в деня на обесването. Братът, за когото Сеян беше споменал, без съмнение.
Бунтовникът ги огледа.
— Мисля, че се договорихме това да остане между нас.
— Той ми е като брат — каза Сеян. — Ще ме прикрива, докато бягаме. Ще ни спечели повече време.
Кориолан не беше обещавал нищо подобно, но кимна.
Спрус пренасочи оръжието си към Луси Грей.
— Ами тази?
— Казах ти за нея — намеси се Били Тауп. — Тя ще дойде на север с нас. Тя е моето момиче.
Кориолан усети как Луси Грей стиска ръката му и после я пуска.
— Ако ме вземете — каза тя.
— Вие двамата не сте ли заедно? — попита Спрус, а сивите му очи се местеха от Кориолан към Луси Грей. И Кориолан си задаваше същия въпрос. Тя наистина ли щеше да тръгне с Били Тауп? Или само го използваше, както беше предположил преди?
— Той се вижда с моята братовчедка Барб Азур. Тя ме изпрати да му кажа къде да се срещнат тази вечер — каза Луси Грей.
Значи тя само беше излъгала, за да обезвреди ситуацията. Това ли беше? Все още несигурен, Кориолан я подкрепи.
— Така е.
Спрус размисли, после сви рамене и свали пушката от Луси Грей.
— Тогава ще правиш компания на Лил.
Погледът на Кориолан се насочи към натрупаното оръжие. Още две карабини, една стандартна за миротворците пушка, като тези, които използваха при тренировките по стрелба. Някакво тежко съоръжение, от което, изглежда, се изстрелваха гранати. Няколко ножа.
— Добра колекция.
— Не и за пет човека — отговори Спрус. — За мунициите се тревожа. Ще ни бъде от полза, ако можеш да ни вземеш още от базата.
Сеян кимна.
— Може би. Ние всъщност нямаме достъп до оръжейния склад. Но мога да потърся.
— Естествено. Попълнете запасите.
Всички обърнаха глави към звука. Женски глас, идващ от далечния край на бараката. Кориолан беше забравил за втората врата, тъй като никой, изглежда, не я използваше. В тъмнината отвъд светлия кръг, ограждащ лампата, не можеше да каже дали тя е отворена или затворена, нито да различи кой е неканеният посетител.
— Кой е там? — попита Спрус.
— Оръжие, муниции — продължи подигравателно гласът. — Там няма откъде да вземете още, а? Там на север?
Неприятният глас напомни на Кориолан за скандала в „Таласъма“.
— Това е Мейфеър Лип, дъщерята на кмета.
— Върви след Били Тауп като разгонена кучка — каза Луси Грей под носа си.
— Винаги пази последния патрон на сигурно място. За да можеш да се застреляш, преди да са те заловили — каза Мейфеър.