10-ти Игри на глада
Ментори
ОКРЪГ 1
Момче Ливия Кардю
Момиче Палмира Монти
ОКРЪГ 2
Момче Сеян Плинт
Момиче Флор Френд
ОКРЪГ 3
Момче Ио Джаспър
Момиче Урбан Канвил
ОКРЪГ 4
Момче Персефона Прайс
Момиче Фест Крийд
ОКРЪГ 5
Момче Денис Флинг
Момиче Ифигения Мос
ОКРЪГ 6
Момче Аполон Ринг
Момиче Даяна Ринг
ОКРЪГ 7
Момче Випсания Сикъл
Момиче Плиний Харингтън
ОКРЪГ 8
Момче Джуно Фипс
Момиче Хиларий Хевънсбий
ОКРЪГ 9
Момче Гай Брийн
Момиче Андрокъл Андерсън
ОКРЪГ 10
Момче Домиция Уимзиуик
Момиче Арахна Крейн
ОКРЪГ 11
Момче Клеменция Давкот
Момиче Феликс Рейвинстил
ОКРЪГ 12
Момче Лизистрата Викърс
Момиче Кориолан Сноу
Можеше ли да има по-обидно публично напомняне за несигурното му положение от това да го сложат в края на списъка, сякаш някой се е сетил случайно за него?
Кориолан прекара няколко минути, като се чудеше защо са го довели пред лабораторията, и после гардът му кимна. При плахото му почукване един глас, който разпозна като този на декана Хайботъм, му нареди да влезе. Той очакваше да присъства и Сатирия, но в лабораторията имаше само още едно лице — дребна, прегърбена възрастна жена с фризирана бяла коса, която измъчваше с метална пръчка един заек в клетка. Бодеше го през решетката, докато създанието, модифицирано да има челюсти, силни като на питбул, дръпна пръчката от ръката ѝ и я прегриза на две. После тя се изправи, доколкото можеше, насочи вниманието си към Кориолан и възкликна:
— Скок-подскок!
Д-р Волумния Гол, главен гейммейкър и организатор на Отдела за експериментални оръжия на Капитола, тормозеше Кориолан още от детството му. На една училищна екскурзия класът от деветгодишни деца наблюдаваше как тя разтапя козината на лабораторен заек с някакъв вид лазер и после ги попита дали някой няма домашен любимец, който да му е омръзнал. Кориолан нямаше домашен любимец — как биха могли да си позволят да го хранят? Но Плурибус Бел имаше пухкава бяла котка, която се казваше Боа Бел и обичаше да лежи в скута на собственика си и да подръпва краищата на напудрената му перука. Котката беше харесала Кориолан и още щом я погладеше по главата, започваше да мърка дрезгаво и равномерно. През онези мрачни дни, когато шляпаше през зимната киша, за да размени торба боб за още зеле, именно нейната глупава, копринена топлина го успокояваше. Той се разстрои като си представи как Боа Бел завършва в лабораторията.
Кориолан знаеше, че д-р Гол преподава в университета, но рядко я виждаше в Академията. Тя обаче беше главният гейммейкър и всичко, свързано с Игрите на глада, попадаше под нейната компетенция. Дали отиването му в зоологическата градина я беше довело тук? Дали щеше да загуби менторството?
— Скок-подскок — усмихна се д-р Гол. — Как беше в зоологическата градина? — После тя се разсмя. — Звучи като детска песничка. Скок-подскок, как беше в зоологическата градина? Падна в клетката и твоят трибут падна заедно с теб!
Кориолан си позволи лека усмивка и хвърли светкавичен поглед към декана Хайботъм за някакво подсказване как да реагира. Той седеше отпуснато на една лабораторна маса и разтриваше слепоочието си по начин, който показваше, че го измъчва главоболие. Оттам нямаше да дойде помощ.
— Паднах — каза Кориолан. — Паднахме. Паднахме в клетката.
Д-р Гол повдигна въпросително вежди, сякаш очакваше още.
— И?
— И… ние… се озовахме на сцената? — добави той.
— Ха! Точно така! Точно това направи! — Д-р Гол го погледна одобрително. — Бива те за игри! Може би някой ден ще станеш гейммейкър.
Това не му беше хрумвало. При цялото му уважение към Рем, тази работа не му се виждаше много хубава. Освен това не изискваше някакви особени умения да разхвърляш деца и оръжия на арената и да ги оставиш да се бият до смърт. Допускаше, че те също така организират Жътвата и заснемат Игрите, но се надяваше, че му предстои по-вълнуваща кариера.
— Има още много да уча, преди да мога дори да си помисля за това — отговори скромно той.
— Имаш инстинкт. Това е важното — каза д-р Гол. — И така, кажи ми, защо влезе в клетката?
Беше случайност. Канеше се да отговори така, но се сети за думите, които Луси Грей му прошепна: Възползвай се от случая.
— Ами… моят трибут, тя си пада малко слаба. От онези, които си отиват през първите пет минути от Игрите на глада. Но е симпатична по свой начин, с пеенето си и тъй нататък. — Кориолан спря за момент, сякаш обмисляше плана си. — Според мен тя няма никакъв шанс да победи, но не това е важното, нали така? Казвали сте, че се мъчим да завладеем публиката. Това е моята задача. Да накарам хората да гледат. Затова си зададох въпроса как мога да стигна до публиката? Като отида там, където са камерите.