— Тези сандвичи за някого ли са? — попита тя.
— Само за теб — отговори той.
Тя седна по турски и прие един сандвич. След като прегледа съдържанието му, отхапа от края.
— Ти няма ли да си вземеш?
Не беше сигурен. Картината дотук беше добра, като тя пак се открояваше и камерата я представяше като човек, който има стойност. Но да се храни с нея? Може би щеше да прекрачи някаква граница.
— Предпочитам да ги изядеш ти — каза той. — Да поддържаш силите си.
— Защо? За да мога да извия врата на Джесъп на арената? И двамата знаем, че това не е силната ми страна.
Стомахът му изръмжа при миризмата на сандвича. Дебел резен руло Стефани с бял хляб. Днес беше пропуснал обеда в Академията, а закуската и вечерята вкъщи бяха оскъдни. Струйката кетчуп, която се стече от сандвича на Луси Грей, наклони везните. Кориолан взе втория сандвич и заби зъби в него. През тялото му премина приятна тръпка и той с труд устоя на желанието да погълне сандвича на два залъка.
— Все едно че сме на пикник. — Луси Грей се обърна към другите трибути, които се приближиха, но все още бяха несигурни.
— Всички трябва да си вземете сандвич. Много са вкусни! — извика тя. — Хайде, Джесъп!
Окуражено, едрото момче от нейния окръг бавно се приближи до Сеян и пое сандвича от ръката му. Почака да му даде и сливата и после се отдалечи без нито дума. Изведнъж другите трибути се спуснаха към оградата, като протягаха ръце през решетките. Сеян раздаваше сандвичите колкото можеше по-бързо и след минута раницата беше почти празна. Трибутите се пръснаха из клетката, приклекнали, готови да отбраняват храната си, и я излапаха на един дъх.
Единственият трибут, който не дойде при Сеян, беше неговият, момчето от Окръг 2. Той остана в дъното на клетката, скръстил ръце пред огромните си гърди, и се взираше в ментора си.
Сеян извади последния сандвич от раницата и протегна ръка.
— Марк, това е за теб. Вземи го. Моля те. — Но Марк си остана с каменно изражение и не помръдна.
— Моля те, Марк — продължи Сеян. — Сигурно умираш от глад.
Марк изгледа Сеян от глава до пети и после демонстративно му обърна гръб.
Луси Грей наблюдаваше сцената с интерес.
— Какво става там?
— Какво имаш предвид? — попита Кориолан.
— Не знам точно — каза тя. — Струва ми се, че има нещо лично.
Дребното момче, което искаше да убият Кориолан в камиона, спринтира и грабна неприетия сандвич. Сеян не направи опит да му попречи. Новинарският екип се опита да заговори Сеян, но той отказа и изчезна в тълпата с провисналата празна раница през рамо. Те показаха още няколко кадри с трибутите и после се насочиха към Луси Грей и Кориолан, който се поизправи и прокара език по зъбите си, за да ги изчисти от сандвича.
— Намираме се тук в зоологическата градина с Кориолан Сноу и неговия трибут Луси Грей Беърд. Един друг ученик току-що раздаде сандвичи. И той ли е ментор? — Лепид обърна микрофона към тях за отговор.
Кориолан не искаше да споделя сцената с друг, но присъствието на Сеян можеше да го предпази. Дали деканът Хайботъм би наказал с мъмрене сина на човека, който беше възстановил Академията? Преди няколко дни би си помислил, че името Сноу звучи по-авторитетно от Плинт, но разпределението на трибутите му беше показало, че греши. Ако деканът Хайботъм искаше да му наложи второ наказание, той предпочиташе Сеян да е до него.
— Мой съученик е, казва се Сеян Плинт — съобщи той на Лепид.
— Какво искаше да направи — защо донесе вкусни сандвичи на трибутите? Капитолът със сигурност може да ги изхранва.
— О, за твое сведение, за последен път ядох вечерта преди Жътвата — извика Луси Грей. — Това, струва ми се, беше преди три дни.
— О-о. Окей, добре, да ти е сладко! — каза Лепид. Той даде сигнал на камерата да се обърне към другите трибути.
Луси Грей светкавично скочи на крака, облегна се на решетката и привлече пак вниманието към себе си.
— Знаете ли, г-н репортер, кое може да е хубаво? Ако някой има излишна храна, нека да я донесе тук в зоологическата градина. Няма да е интересно да гледа Игрите, ако всички ние сме прекалено слаби, за да се бием, не мислите ли?