Д-р Гол мушкаше заека мутант, докато всички насядаха, а после ги поздрави.
— Скок-подскок, как се представихте? Поздравиха ли ви като приятели или само стояха и ви гледаха?
Всички си размениха объркани погледи, а тя взе въпросниците.
— За сведение на онези от вас, които не знаят, аз съм д-р Гол, Главният гейммейкър и ще бъда ментор на менторите. Хайде да видим с какви хора ще работя. — Тя прехвърли листовете, после издърпа един и го вдигна пред класа. — Ето какво искахме да направите. Благодаря, г-н Сноу. Кажете какво се случи с вас останалите?
Вътрешно той засия, но запази неутрално изражение. Най-добрият ход сега беше да подкрепи съучениците си.
— Имах късмет с моя трибут — каза той след дълга пауза. — Тя обича да говори. Но повечето деца не искаха да общуват. А дори и моето момиче не виждаше смисъл да положи усилия на интервюто.
Сеян се обърна към него.
— Защо да го правят? Какво ще спечелят? Каквото и да направят, ще бъдат хвърлени на арената и оставени всеки да се грижи за себе си.
В стаята се разнесе одобрително мърморене.
Д-р Гол се взря в Сеян.
— Ти си момчето със сандвичите. Защо го направи?
Сеян замръзна и отбягна погледа ѝ.
— Умираха от глад. Ще ги убием; защо трябва да ги измъчваме предварително?
— А-а. Симпатизант на бунтовниците.
Сеян продължи, без да откъсне поглед от тетрадката си.
— Тези едва ли са бунтовници. Някои са били на две години, когато започна войната, най-големите на осем. А сега, след като войната свърши, те са граждани на Панем, нали така? Също като нас? В химна на Капитола не се ли пее така? „Ти ни даваш светлина. Ти пак ни обединяваш“. Предполага се, че това правителство е на всички, не е ли така?
— Общо взето, това е идеята. Продължавай — насърчи го д-р Гол.
— Е, значи то трябва да защитава всички — каза Сеян. — Това е първата му задача! И не виждам как като ги принуждава да се бият до смърт постига това.
— Ти очевидно не одобряваш Игрите на глада — каза д-р Гол. — Това сигурно е мъчително за един ментор. Сигурно ти пречи да си вършиш работата.
Сеян помълча за момент. После стана, събра смелост и я погледна в очите.
— Може би трябва да ме смените и да поставите на мое място някой по-достоен.
Из класната стая се разнесоха изненадани възгласи.
— Дума да не става, момче — засмя се д-р Гол. — Съчувствието е ключът към Игрите. Емпатия е това, което ни липсва. Нали така, Каска? — Тя погледна към декана Хайботъм, но той продължи да си играе с молива.
Лицето на Сеян помръкна, но той повече не възрази. Кориолан усети, че той е приел поражението в тази битка, но не можеше да повярва, че се е отказал от войната. Сеян Плинт беше по-силен, отколкото изглеждаше. Кой би се осмелил да се откаже от менторството пред д-р Гол?
Но схватката изглежда само я изпълни с нова енергия.
— Няма ли да е прекрасно, ако всеки от публиката изпитваше такива силни емоции към трибутите както този младеж тук? Това трябва да е нашата цел.
— Не — каза деканът Хайботъм.
— Да! Те трябва истински да бъдат ангажирани! — продължи д-р Гол. Тя се плесна по челото. — Ти ми даде прекрасна идея. Начин да накараме хората лично да влияят върху изхода на Игрите. Например да позволим на публиката да изпраща на трибутите храна на арената? Да ги храни, както направи вашият приятел в зоологическата градина. Дали ще се почувстват по-ангажирани?
Фест се надигна.
— Аз бих се чувствал така, ако можех да залагам на този, който хранех! А и тази сутрин Кориолан каза, че може би трябва да залагаме на трибутите.
Д-р Гол се усмихна широко към Кориолан.
— О, разбира се, че го каза. Добре, хайде всички да помислим заедно и да видим как ще стане. Напишете ми предложение как би могло да се направи и моят екип ще го разгледа.
— Ще го разгледа? — попита Ливия. — Искате да кажете, че наистина ще използвате нашите идеи?
— Защо не? Ако са добри. — Д-р Гол хвърли купчината въпросници на масата. — Това, което липсва на младите умове като опит, понякога се компенсира от идеализма им. Старият Каска, който виждате тук, предложи идеята за Игрите на глада, когато беше мой студент в университета и само няколко години по-голям, отколкото сте вие сега.
Всички погледи се насочиха към декана Хайботъм, който се обърна към д-р Гол.
— Беше само теоретично.
— И сега ще е така, освен ако не се окаже полезно — отвърна д-р Гол. — Ще очаквам предложението на бюрото си утре сутринта.