Луси Грей и Кориолан се върнаха на мястото, където си бяха направили пикник, и наблюдаваха шоуто.
— Ние сме като истинска циркова трупа — каза тя, докато оглозгваше кокала за късчета месо.
— Никой от тях не може да се мери с теб — отвърна ѝ Кориолан.
Трибутите, които до този момент страняха от менторите си, сега се приближаваха, ако им предлагаха храна. Когато се появи Сеян с торби, пълни с твърдо сварени яйца и филии хляб, всички трибути се втурнаха към него, с изключение на Марк, който демонстративно не му обърна никакво внимание.
Кориолан кимна към тях.
— Беше права за Сеян и Марк. Били са съученици в Окръг две.
— Е, имат си сложни отношения. Поне ние двамата нямаме такъв проблем — каза тя.
— Да, доста сложно е. — Каза го на шега, но не предизвика смях. Беше доста сложно и ставаше все по-сложно с всяка минута.
Тя му се усмихна тъжно.
— Сигурно щеше да е хубаво да се запознаем при други обстоятелства.
— Как щеше да е хубаво? — Въпросът беше опасен, но не можеше да се сдържи.
— О, например идваш на някое мое представление и слушаш песните ми — каза тя. — И после идваш да си поприказваме, може би да пием по чаша и да потанцуваме.
Той си го представи — как тя пее на някое място като нощния клуб на Плурибус, как го забелязва и усещат близост още преди да са се запознали.
— И на другата вечер идвам пак.
— И имаме време за всичко — каза тя.
Мечтанията им бяха прекъснати от силно подвикване. Трибутите от Окръг 6 се впуснаха в смешен танц, а близнаците Ринг заедно с част от публиката започнаха да пляскат в такт. След това атмосферата стана почти празнична. Тълпата се осмели да се приближи и няколко души започнаха да разговарят с пленниците.
Общо взето според Кориолан нещата се развиваха добре — трябваше нещо повече от Луси Грей, за да получат праймтайм за интервютата. Той реши да остави другите трибути да покажат способностите си и да я помоли тя да пее на финала. Междувременно ѝ описа дискусията между менторите и подчерта значението, което популярността ѝ би могла да има на арената, след като сега имаше възможност хората да им изпращат подаръци.
Тайно той продължаваше да се тревожи за ресурсите си. Трябваха му повече богати зрители, които можеха да си позволят да ѝ купуват разни неща. Би изглеждало зле, ако трибутът на Сноу не получи нищо на арената. Може би трябваше да включи в предложението условие, че не може да изпращаш подаръци на собствения си трибут. Как иначе би могъл да се състезава с другите? Със сигурност не и със Сеян. А ето че до решетката и Арахна беше организирала малък пикник за своя трибут. Пресен хляб, парче сирене и грозде ли виждаше? Как можеше да си позволи тези неща? Може би туристическата индустрия започваше да се възражда.
Той гледаше как Арахна реже сиренето с нож със седефена дръжка. Нейният трибут, приказливото момиче от Окръг 10, беше приклекнало пред нея, надвесено към решетките. Арахна направи дебел сандвич, но не ѝ го подаде веднага. Тя като че ли изнасяше някаква лекция на момичето. В един момент то протегна ръка през решетките и Арахна отдръпна сандвича, предизвиквайки смеха на публиката. Тя се обърна и се усмихна на хората, заплаши с пръст трибута си, протегна пак сандвича и за втори път го дръпна назад за голяма радост на тълпата.
— Тя си играе с огъня — отбеляза Луси Грей.
Арахна размаха ръце към тълпата и после отхапа от сандвича.
Кориолан видя как лицето на момичето помръкна и мускулите на врата му се напрегнаха. Видя и нещо друго. Как плъзга пръсти надолу по решетката, протяга светкавично ръка и хваща ножа. Той се надигна, отвори уста да я предупреди, но беше много късно.
С едно движение момичето дръпна силно Арахна към себе си и ѝ преряза гърлото.
7
Сред публиката, която беше най-близо до нападението, се разнесоха писъци. Арахна пребледня, изпусна сандвича и се хвана с две ръце за врата. Кръвта се стичаше между пръстите ѝ, а момичето от Окръг 10 я пусна и леко я бутна назад. Арахна отстъпи, обърна се и протегна ръката, от която капеше кръв, с молба за помощ към публиката. Хората бяха или прекалено слисани, или прекалено изплашени, за да реагират. Много от тях се отдръпнаха, когато тя се свлече на колене и кръвта започна да шурти.
Първата реакция на Кориолан беше да се отдръпне като другите, да се хване за решетките на клетката, за да се задържи, но Луси Грей прошепна: „Помогни ѝ!“ Той си спомни камерите, които предаваха на живо за публиката в Капитола. Нямаше представа какво да направи за Арахна, но не искаше да го гледат как се присвива от страх и се държи за решетките. Ужасът му беше нещо лично, не беше предназначен за публиката.