Той се насили да направи крачка и пръв стигна до Арахна. Тя сграбчи ризата му, сякаш животът я напускаше.
— Лекар! — извика той, като внимателно я положи на земята. — Има ли лекар? Моля ви, нека някой да помогне!
Той сложи длан върху раната, за да спре кръвта, но я отдръпна, когато Арахна започна да се дави.
— Хайде! — извика той към тълпата. Двама миротворци си проправяха път към него, но много, много бавно.
Кориолан вдигна поглед навреме, за да види как момичето от Окръг 10 взима сандвича със сирене и яростно отхапва от него преди куршумите да пронижат тялото ѝ и да я изхвърлят върху решетката. Тя се строполи на земята и кръвта ѝ се смеси с тази на Арахна. От устата ѝ паднаха късчета полусдъвкана храна и плувнаха в червената локва.
Тълпата се отдръпна назад — ужасените хора се мъчеха да се отдалечат от мястото. В полумрака сцената изглеждаше още по-отчайваща. Кориолан видя как едно момченце падна и хората стъпват върху крака му, преди една жена да успее да го вдигне от земята. Други нямаха такъв късмет.
Арахна мърдаше устни в безгласни думи, които той не можеше да разгадае. Когато дишането ѝ рязко спря, реши, че е безсмислено да се опитва да я съживи. Ако приложеше изкуствено дишане, вдуханият въздух щеше просто да излезе през отворената рана на врата ѝ. Сега Фест беше до него и двамата приятели се спогледаха безпомощно.
Кориолан се отдръпна от Арахна и потрепна при вида на червената, блестяща течност, покриваща ръцете му. Обърна се и видя Луси Грей, свита на кълбо до решетката. Беше скрила глава в роклята си с волани, тялото ѝ трепереше и той осъзна, че също трепери. Така му подейства всичко това: бликналата кръв, свистенето на куршумите, крясъците на тълпата го върнаха към най-лошите моменти от детството му. По улиците се разнасяха звуци от ботушите на бунтовниците, той и грандмама лежаха приковани от стрелбата, около тях се гърчеха телата на умиращите… майка му, окървавеното ѝ легло… полудялата тълпа по време на бунтовете за храна, размазаните лица, пъшкащите хора…
Той веднага се зае да прикрие ужаса си. Стисна ръцете си в юмруци покрай тялото. Помъчи се да диша бавно и дълбоко. Луси Грей започна да повръща, а Кориолан се обърна на другата страна, за да не повърне и той.
Дойдоха медици и сложиха Арахна на носилка. Други преглеждаха хората, ранени от заблудени куршуми или стъпкани от тълпата. Една жена доближи лице до неговото и го попита дали е ранен, дали това е неговата кръв? След като се убеди, че не е, му даде кърпа, за да се избърше и продължи нататък.
Докато изтриваше кръвта, забеляза, че Сеян е коленичил близо до убития трибут. Той беше промушил ръка през решетката и като че ли посипваше трупа ѝ с нещо бяло, като мърмореше неясно някакви думи. Кориолан го зърна само за миг, преди един миротворец да дойде и да издърпа Сеян назад. Сега навсякъде плъзнаха войници, които разчистваха последните останали хора и строиха трибутите в редица в дъното на клетката с вдигнати върху главите ръце. Вече по-спокоен, Кориолан се помъчи да привлече вниманието на Луси Грей, но тя не вдигаше очи от земята.
Един миротворец го хвана за раменете и го побутна почтително, но твърдо към изхода. Той тръгна след Фест към главната алея. Двамата спряха при една чешма и се помъчиха пак да измият кръвта. Никой не знаеше какво да каже. Арахна не беше най-любимият му човек, но винаги беше част от живота му. Играеха си като съвсем малки деца, ходеха на рождени дни, редяха се на опашки за храна, отиваха заедно на училище. Тя беше облечена от глава до пети в черна дантела на погребението на майка си и миналата година беше отпразнувала завършването на брат си. Като част от богатата стара гвардия на Капитола, тя му беше нещо като роднина. И не е нужно да харесваш роднините си. Връзката е даденост.
— Не можах да я спася — каза той. — Не можах да спра кръвта.
— Според мен никой не би могъл. Ти поне се опита. Това е важното — успокои го Фест.
Клеменция ги намери, цялото ѝ тяло трепереше от ужас и тримата си тръгнаха заедно от зоологическата градина.
— Елате вкъщи — каза Фест, но когато стигнаха до апартамента му, той изведнъж избухна в сълзи. Изпратиха го до асансьора и си казаха лека нощ.
Едва когато Кориолан изпрати Клеменция до тях, се сетиха за задачата, която им беше дала д-р Гол. Предложението да се спуска храна на арената и възможността да се залага на трибутите.