— Тя едва ли ще го очаква сега — каза Клеменция. — Не мога да работя тази вечер. Не мога дори да си помисля за това. Нали разбираш, без Арахна.
Кориолан се съгласи, но на път към къщи се замисли за д-р Гол. Тя беше точно този тип, който щеше да ги накаже, че не са спазили срока, независимо от обстоятелствата. Може би трябваше да напише нещо за всеки случай.
Той изкачи дванайсетте етажа до апартамента и намери грандмама побесняла. Тя проклинаше окръзите и подготвяше най-хубавата си черна рокля за погребението на Арахна. Хвърли се към него и опипа гърдите и ръцете му, за да се увери, че не е пострадал. Тайгрис само плачеше.
— Не мога да повярвам, че Арахна е мъртва. Видях я днес следобед на пазара, купуваше грозде.
Той ги утеши и положи всички усилия да ги увери, че е в безопасност.
— Това няма да се повтори. Беше нещастна случайност. А и сега охраната ще е още по-строга.
Когато всички се поуспокоиха, Кориолан отиде в стаята си, свали изпоцапаната с кръв униформа и тръгна към банята. Под почти врялата вода на душа той отми останалата кръв на Арахна от тялото си. Около минута се разтърсваше от мъчителни ридания, докато го заболяха гърдите, но после му мина и не беше сигурен дали е от мъка заради нейната смърт или от мъка за собствените си трудности. Вероятно по малко и от двете. Той метна старата копринена роба, която беше наследил от баща си, и реши да се опита да напише предложението. Все едно, нямаше да може да заспи, не и докато в ушите му все още звучеше гъргоренето от гърлото на Арахна. Никаква пудра с аромат на рози не би могла да го заглуши. Той се зае с предложението и това му помогна да се успокои. Предпочиташе да работи в усамотение, вместо дипломатично да разменя мисли със съучениците си. Без никой да му пречи, той състави просто, но солидно предложение.
Размишлявайки върху дискусията в клас с д-р Гол и наелектризираната публика, докато хранеха изгладнели трибути в зоологическата градина, той се фокусира върху храната. За пръв път спонсорите щяха да могат да купуват храна — парче хляб, бучка сирене — която да се доставя с дрон за конкретен трибут. Щеше да бъде организирана група консултанти, които да преценяват вида и стойността на всеки подарък. Спонсорът трябваше да бъде гражданин на Капитола с добра репутация и да не е пряко свързан с Игрите. Това изключваше гейммейкърите, менторите, миротворците, назначени да охраняват трибутите и всички близки членове на семействата на гореспоменатите. Когато стигна до идеята си за залагането, той предложи друга група консултанти да създаде начин, който да дава възможност на гражданите на Капитола официално да залагат на победителя, да определят правилата и да контролират изплащането на сумите на победителите. Постъпленията от тези две програми щяха да бъдат насочени за компенсиране на стойността на Игрите, като по този начин те щяха да станат в основни линии безплатни за правителството на Панем.
Кориолан работи непрестанно до петък призори. При първите лъчи на слънцето облече чиста униформа, пъхна предложението под ръка и излезе от апартамента колкото можеше по-тихо.
Д-р Гол заемаше няколко длъжности и разпределяше времето си между научноизследователската работа, военните и академичните си задължения, така че той трябваше да отгатне къде да я намери. Тъй като това беше свързано с Игрите на глада, се насочи към импозантната сграда, известна като Цитаделата, където се намираше Военното министерство. Миротворците пред вратата нямаха намерение да го пуснат в строго охраняваната зона, но му обещаха, че листовете с предложението ще бъдат оставени на бюрото ѝ. Не можеше да направи нищо повече.
Докато вървеше обратно по Корсо, екранът, на който в ранните часове беше само гербът на Панем, сега се изпълни със събитията от предишната вечер. Излъчваха отново и отново как трибутът прерязва гърлото на Арахна, как той отива да ѝ помогне и как застрелват убийцата. Той се почувства странно дистанциран от тези сцени, сякаш всичките му емоционални резерви се бяха изчерпали от кратките ридания под душа. Тъй като първоначалната му реакция при смъртта на Арахна беше малко неубедителна, той се успокои като видя, че камерите са записали само опита му да я спаси, моментите, в които изглеждаше смел и отговорен. Можеше да се забележи как трепери само ако човек се вгледа внимателно.
Беше особено доволен, когато видя един бърз кадър, в който Ливия Кардю си пробива път през тълпата при звука от изстрелите. В часа по реторика тя веднъж беше заявила, че неспособността му да намери по-дълбокия смисъл на едно стихотворение се дължи на факта, че е прекалено погълнат от себе си. Каква ирония, при това не от друг, а от Ливия! Но делата говореха по-силно от думите. Кориолан се беше хвърлил да спасява, а Ливия — към най-близкия изход.