Като се прибра вкъщи, Тайгрис и грандмама донякъде бяха превъзмогнали шока от смъртта на Арахна и го обявиха за национален герой, при което той махна с ръка, но тайно му стана приятно. Би трябвало да е изтощен, но усети прилив на енергия и съобщението, че учебните занимания в Академията ще продължат, го приповдигна. Да бъде герой вкъщи си имаше своите ограничения; нужна му беше по-голяма публика.
След закуската с пържени картофи и студена суроватка, той се отправи към Академията с опечален вид, какъвто случаят налагаше. Тъй като беше известно, че е приятел с Арахна и го беше доказал, като се беше опитал да я спаси, изглежда му беше отредена ролята на главния опечален. В коридорите се разнасяха съболезнования от всички страни, заедно с похвала за действията му. Някой подхвърли, че той я е обичал като сестра и макар че това в никакъв случай не беше вярно, го прие. Не беше нужно да проявява неуважение към мъртвите.
Като декан на Академията Хайботъм би трябвало да открие събирането на цялото училище, но той не се появи. Вместо него Сатирия изнесе пламенно слово за Арахна: за нейната смелост, откровеност и чувството ѝ за хумор. За всички неща, мислеше си Кориолан, като бършеше очи, които бяха толкова дразнещи в нея и в крайна сметка бяха причинили смъртта ѝ. Професор Сикъл взе микрофона и го похвали, както в по-малка степен и Фест, за това, че са се притекли на помощ на своя паднал другар по оръжие. Хипократа Лънт, училищният психолог, покани всички, които са покрусени от скръб, да я посетят в кабинета ѝ, особено ако изпитват агресия към себе си и другите. Сатирия пак излезе на сцената и съобщи, че официалното погребение на Арахна ще бъде на другия ден и всички ученици ще присъстват, за да почетат паметта ѝ. Щеше да се излъчва на живо в цял Панем и тя ги насърчи да изглеждат и да се държат както подобава на млади хора от Капитола. После им разреши да разговарят помежду си, да си спомнят приятелката си и да се утешават взаимно за загубата ѝ. Часовете щяха да започнат след обяд.
След безвкусната рибна салата с препечени филии менторите трябваше пак да се съберат при професор Демиглос, въпреки че на никого не му се ходеше. Още повече че първото, което направи, беше да раздаде списък на менторите, допълнен с имената на трибутите, като каза:
— Така ще ви е по-лесно да следите напредъка си в Игрите.
10-ти Игри на глада
Ментори
ОКРЪГ 1
Момче (Фасет) Ливия Кардю
Момиче (Велвърин) Палмира Монти
ОКРЪГ 2
Момче (Марк) Сеян Плинт
Момиче (Сабин) Флор Френд
ОКРЪГ 3
Момче (Сърк) Ио Джаспър
Момиче (Тесли) Урбан Катил
ОКРЪГ 4
Момче (Мизън) Персефона Прайс
Момиче (Корал) Фест Крийд
ОКРЪГ 5
Момче (Хай) Денис Флинг
Момиче (Сол) Ифигения Мос
ОКРЪГ 6
Момче (Ото) Аполон Ринг
Момиче (Джини) Даяна Ринг
ОКРЪГ 7
Момче (Трич) Випсания Сикъл
Момиче (Намина) Плиний Харингтън
ОКРЪГ 8
Момче (Бобин) Джуно Фипс
Момиче (Уови) Хиларий Хевънсбий
ОКРЪГ 9
Момче (Панло) Гай Брийн
Момиче (Шиф) Андрокъл Андерсън
ОКРЪГ 10
Момче (Танър) Домития Уимзиуик
Момиче (Бранди) Арахна Крейн
ОКРЪГ 11
Момче (Рипър) Клеменция Давкот
Момиче (Дил) Феликс Рейвинстил
ОКРЪГ 12
Момче (Джесъп) Лизистрата Викърс
Момиче (Луси Грей) Кориолан Сноу
Кориолан заедно с още няколко души около него автоматично зачеркнаха името на момичето от Окръг 10. Но после какво? Беше логично да задраска и името на Арахна, но това беше различно. Писалката му се поколеба над името ѝ и после го остави засега. Изглеждаше доста безсърдечно да го зачеркне от списъка просто така.
Десетина минути след началото на часа от офиса пристигна бележка, в която пишеше двамата с Клеменция да излязат от училището и веднага да се явят в Цитаделата. Това можеше да бъде единствено в отговор на неговото предложение и Кориолан изпита едновременно вълнение и тревога. Дали д-р Гол го беше харесала? Какво означаваше това?
Тъй като не си беше направил труда да ѝ каже за предложението, Клеменция се почувства пренебрегната.
— Не мога да повярвам, че си писал някакво предложение, докато тялото на Арахна още е било топло! Аз плаках цяла нощ! — Подутите ѝ очи доказваха твърдението ѝ.