— Целият клас го обсъди групово.
— А Арахна планираше да ни помогне да го напишем снощи, но после… както казахте — добави той.
— Но вие двамата продължихте напред, така ли? — попита д-р Гол.
— Точно така — каза Клеменция. — Написахме го в библиотеката и аз го разпечатах вкъщи снощи. После го дадох на Кориолан, за да го предаде тази сутрин. Както ни възложихте.
Д-р Гол се обърна към Кориолан:
— Така ли беше?
Кориолан се почувства хванат натясно.
— Оставих го сутринта, да. Е, на миротворците на входа; не ме допуснаха вътре — каза той уклончиво. Имаше нещо странно в тези въпроси. — Лошо ли направих?
— Просто исках да съм сигурна, че и двамата сте участвали в написването — каза д-р Гол.
— Мога да ви покажа кои части обсъждаше групата и как бяха доразвити в предложението — предложи той.
— Да. Направи го. Донесохте ли копие? — попита тя.
Клеменция погледна с очакване към Кориолан.
— Не, аз не нося — каза той. Неприятно му беше, че Клеменция му прехвърля топката, след като беше толкова разстроена, че дори не му помогна да го напише. Особено след като тя беше един от големите му конкуренти за наградите на Академията. — Ти носиш ли?
— Взеха ни чантите — обърна се Клеменция към д-р Гол. — Може би бихме могли да използваме копието, което ви дадохме?
— Е, бихме могли. Но моят асистент го е разстлал на дъното на точно тази клетка, докато бях на обяд — каза тя и се засмя.
Кориолан погледна надолу към масата гърчещи се змии и трепкащите им езици. Точно така, можеше да зърне част от изреченията на предложението между гърчещите се тела.
— Какво ще кажете вие двамата да го извадите? — предложи д-р Гол.
Изглеждаше като някакъв тест. Странен тест на д-р Гол, но все пак. И планиран по някакъв начин, но той изобщо не можеше да се сети с каква цел. Погледна към Клеменция и се помъчи да си спомни дали я е страх от змии. Не беше сигурен дали и той самият се страхува. В училищната лаборатория нямаха змии.
Тя се усмихна към д-р Гол със стиснати зъби.
— Разбира се. Трябва ли да бръкнем през вратичката отгоре?
Д-р Гол вдигна целия капак.
— О, не, нека да ви направя повече място. Г-н Сноу? Защо не започнете вие?
Кориолан пъхна бавно ръка, усещайки топлината от нагрятия въздух.
— Точно така. Внимателно. Не ги разстройвайте — нареди д-р Гол.
Той пъхна пръсти под края на един лист от предложението и бавно го измъкна изпод змиите. Те се събраха на куп, но изглежда нямаха нещо против.
— Според мен те дори не ме забелязаха — каза той на Клеменция, която беше леко прежълтяла.
— Е, сега е мой ред. — Тя бръкна в клетката.
— Те не виждат много добре, а чуват още по-зле — каза д-р Гол. — Но усещат присъствието ви. Змиите могат да ви помиришат с езиците си, а тези мутове тук имат още по-силно обоняние от другите.
Клеменция заби нокът в един лист и го вдигна. Змиите се раздвижиха.
— Ако сте им познати, ако свързват миризмата ви с нещо приятно, няма да ви обърнат внимание. Някоя нова миризма, нещо чуждо — това може да приемат като заплаха — каза д-р Гол. — Тогава никой няма да може да ти помогне, моето момиче.
Кориолан точно започна да се сеща какво става, когато видя разтревоженото изражение на Клеменция. Тя рязко дръпна ръка от клетката, но не и преди пет-шест неонови змии да забият зъби в плътта ѝ.
8
Клеменция нададе смразяващ кръвта вик и неистово разтърсваше ръка, за да се освободи от змиите. От миниатюрните пробождания от зъбите им се процеждаше течност с неоновите цветове на кожата им. По пръстите ѝ се стичаше гной, оцветена в яркорозово, жълто и синьо.
Като отникъде се появиха лаборанти в бели престилки. Двама от тях държаха Клеменция, докато третият ѝ сложи инжекция с ужасяваща на вид спринцовка, пълна с черна течност. Устните ѝ първо станаха виолетови, а после безкръвни и тя загуби съзнание. Лаборантите я сложиха на носилка и я изнесоха.
Кориолан тръгна след тях, но д-р Гол го спря.
— Вие не, г-н Сноу. Вие ще останете тук.
— Но аз… Тя… — заекна той. — Ще умре ли?
— Никой не знае — каза д-р Гол. Тя пъхна ръка дълбоко в клетката и леко погали с разкривените си пръсти своите любимци. — Ясно е, че хартията не беше поела миризмата ѝ. Значи ти сам си написал предложението?
— Да. — Нямаше смисъл да лъже. Лъжата вероятно беше убила Клеменция. Очевидно той си имаше работа с луда жена, към която трябваше да се държи изключително предпазливо.
— Добре. Най-после истината. Не обичам лъжци. Какво друго са лъжите, освен опит да се прикрие някаква слабост? Ако пак видя тази твоя страна, ще те изоставя. И ако деканът Хайботъм те накаже, няма да му попреча. Наясно ли сме? — Тя уви една от розовите змии около китката си като гривна и като че ли ѝ се възхищаваше.