— Много наясно — каза Кориолан.
— Добро е — предложението ти — каза тя. — Добре обмислено и лесно за изпълнение. Ще препоръчам на моя екип да го обсъди и да изпълни един вариант на първия етап.
— Добре — каза Кориолан, като се страхуваше да каже нещо повече от най-любезния отговор, тъй като беше обграден от смъртоносните същества, които се подчиняваха на всяка нейна заповед.
Д-р Гол се засмя.
— О, върви си вкъщи. Или отиди да видиш приятелката си, ако все още има какво да се види. Време е за моите бисквити с мляко.
Кориолан бързо си тръгна, като се блъсна в една клетка с гущери, при което обитателите ѝ изпаднаха в лудо вълнение. Направи погрешен завой, после още един и попадна в една ужасяваща част от лабораторията, където в стъклените клетки имаше хора с присадени към тялото им животински части. Някои имаха малки яки от пера около вратовете си; големи нокти и дори пипала вместо пръсти; и нещо — може би хриле? — присадени на гърдите. Видът им го стресна и когато някои отвориха уста, умолявайки го, осъзна, че са авокси. Виковете им отекваха в помещението и той зърна малки черни птици, кацнали над тях. В главата му изплува името сойка-бъбривка. Една кратка глава от курса по генетика. Неуспял експеримент — птицата, която може да повтаря човешка реч, създадена като средство за шпиониране, само че бунтовниците отгатват способностите ѝ и започват да я пращат обратно с фалшива информация. Вече безполезните същества повтаряха жалостивите вопли на авоксите.
Накрая се появи една жена в лабораторна престилка и грамадни розови бифокални очила, скара му се, че е разтревожил птиците и го придружи до асансьора. Докато го чакаше, охранителната камера примигваше срещу него и той, без да иска, се помъчи да оглади единствения смачкан лист от предложението си, който стискаше в ръка. Горе го посрещнаха миротворци, върнаха му чантите — неговата и на Клеменция — и го изведоха от Цитаделата.
Кориолан стигна до улицата и успя да свие зад ъгъла, когато краката му изневериха и той падна на тротоара. Очите го заболяха от слънцето и като че ли не му достигаше въздух. Не беше спал и беше изтощен, но усещаше прилив на адреналин. Какво се случи преди малко? Умря ли Клеменция? Още не можеше да повярва в ужасния край на Арахна, а сега стана и това. Заприлича му на Игрите на глада. Само че те не бяха деца от окръзите. Капитолът би трябвало да ги защитава. Той се сети как Сеян каза на д-р Гол, че е работа на правителството да се грижи за всички, дори за хората от окръзите, но не беше сигурен дали може да се съгласи с това, след като те толкова доскоро им бяха врагове. Но със сигурност един представител на семейство Сноу би трябвало да е сред най-големите приоритети. Сега можеше да е мъртъв, ако Клеменция беше написала предложението вместо него. Той зарови глава в ръце, объркан, ядосан и най-вече изплашен. Страхуваше се от д-р Гол. Страхуваше се от Капитола. Страхуваше се от всичко. Щом хората, които уж трябваше да те пазят, се отнасяха толкова безцеремонно към живота ти… как би могъл да оцелееш? Със сигурност не и като им се доверяваш. А щом не можеш да се довериш на тях, то на кой друг би могъл да довериш? Всичко ставаше непредвидимо.
Кориолан изтръпна, като си припомни как змиите забиха зъби в плътта на горката Клеменция. Дали тя наистина беше умряла? И то по този кошмарен начин. И ако беше мъртва, той ли беше виновен за това? Защото не беше казал, че тя лъже? Изглеждаше съвсем дребно прегрешение, но дали д-р Гол щеше да го обвини, че я прикрива? Ако тя умреше, кой знае какви неприятности го чакаха.
Той предположи, че при спешен случай откарват човека в най-близката болница на Капитола, затова хукна в тази посока. Влезе в прохладното фоайе и последва стрелките към спешното отделение. Още щом автоматичната врата се плъзна и се отвори, чу писъците на Клеменция, точно както пищеше, когато змиите я ухапаха. Поне беше още жива. Той изрече нещо нечленоразделно на сестрата на рецепцията и тя го разбра достатъчно, за да го накара да седне малко преди да му се завие свят. Сигурно имаше ужасен вид, защото тя донесе два пакета хранителни бисквити и чаша сладко, газирано лимоново питие, което той се помъчи да пие бавно, а накрая го изпи на един дъх, като жадуваше за още една чаша. От сладкото се почувства малко по-добре, макар и не чак толкова добре, за да опита бисквитите, които пъхна в джоба си. Когато дежурният лекар излезе навън, той почти се беше съвзел. Докторът го успокои. И преди бяха лекували жертви на нещастни случаи в лабораторията. Тъй като антидотът беше поставен бързо, имаше всички основания да вярват, че Клеменция ще оцелее, макар и с някои неврологични увреждания. Щеше да остане в болницата, докато състоянието ѝ се стабилизира. Ако се обадеше след няколко дни, тя може би щеше да е готова за посетители.