Кориолан благодари на лекаря, остави чантата ѝ и се съгласи, когато лекарят каза, че е най-добре да се прибере вкъщи. Докато вървеше към изхода, забеляза родителите на Клеменция, които бързаха към него и успя да се скрие зад една врата. Не знаеше какво са казали на семейство Давкот, но нямаше желание да разговаря с тях, особено преди да обмисли своята история.
Да се върне в училище и дори вкъщи, без да има убедителна история, за предпочитане такава, която снема вината от него за състоянието ѝ, беше невъзможно.
Тайгрис щеше да се прибере най-рано за вечеря, а грандмама щеше да изпадне в ужас от ситуацията му. Чудно, но установи, че единственият човек, с когото иска да говори, е Луси Грей, която беше умна, но в същото време нямаше риск да сподели казаното с някого.
Краката му го понесоха към зоологическата градина, преди да се замисли наистина за трудностите, които го чакаха там. На главния вход пазеха двама внушително въоръжени миротворци, а зад тях обикаляха още няколко. Първо те му дадоха знак с ръка да си върви; имаха заповед да не допускат посетители в зоологическата градина. Но Кориолан се възползва от ролята си на ментор и в този момент някои от тях го разпознаха като момчето, което се беше опитало да спаси Арахна. Известността му беше достатъчна, за да ги убеди да попитат дали може да направят изключение. Миротворецът се обади директно на д-р Гол и макар да стоеше на няколко метра, Кориолан чу как от телефона се разнесе познатото му кикотене. Позволиха му да влезе с миротворец, но само за малко.
По алеята към клетката на маймуните все още се виждаха боклуци, разхвърляни от бягащата тълпа. Десетки плъхове се стрелкаха между тях и гризяха остатъците — от парченца развалена храна до обувки, изгубени в паниката. Слънцето вече се беше издигнало високо, но се виждаха и ракуни, които държаха късчета храна в сръчните си ръчички. Един дъвчеше умрял плъх и предупреждаваше останалите да не се приближават.
— Това не е зоологическата градина, каквато я помня — каза миротворецът. — Има само деца, затворени в клетки, и гризачи, пуснати на свобода.
На някои места по алеята Кориолан видя малки кутии с бял прах, пъхнати под камъните или поставени до стената. Той си спомни отровата, която Капитолът използваше по време на обсадата — време, когато имаше малко храна и много плъхове. Хората, особено мъртвите, се бяха превърнали в основното им ядене. В най-тежките моменти хората също се бяха хранили с хора. Нямаше причина да смята, че хората превъзхождат плъховете.
— Това отрова за плъхове ли е? — попита той миротвореца.
— Да, някаква нова отрова, която изпробват днес. Но плъховете са толкова умни, че не се доближават до нея. — Той сви рамене. — Това са ни дали, това сложихме.
Трибутите в клетката пак бяха оковани и се притискаха към задната стена или се бяха разположили зад камъните, сякаш се мъчеха да станат възможно най-незабележими.
— Стой по-надалече — каза миротворецът. — Твоето момиче вероятно не представлява заплаха, но кой знае? Някой друг може да те нападне. Трябва да стоиш по-далече, където не могат да те стигнат.
Кориолан кимна и отиде при обичайния камък, но остана прав зад него. Не се чувстваше застрашен от трибутите — те бяха най-малкият му проблем — но не искаше да даде на декана Хайботъм никакъв повод, за да го накаже.
Отначало не можа да открие Луси Грей. После погледът му се срещна с този на Джесъп, който седеше облегнат на задната стена и държеше на врата си, както му се стори, неговата кърпичка. Джесъп разтърси някой до себе си и Луси Грей изненадано се изправи.
За момент изглеждаше объркана. Когато забеляза Кориолан, тя разтърка очи и оправи един паднал кичур. Като ставаше, загуби равновесие и се пресегна да се задържи на ръката на Джесъп. Все още залитайки, тя тръгна през клетката към него, като влачеше веригите си. Дали беше от горещината? От травмата на убийството? От глад? Тъй като Капитолът не хранеше трибутите, тя не беше яла нищо от убийството на Арахна и в онзи момент беше повърнала ценната храна от тълпата, а вероятно и неговия хлебен пудинг и ябълката от сутринта. Беше изкарала почти пет дни с един сандвич с месо и една слива. Трябваше да намери начин да ѝ донесе повече храна, дори да беше само зелева супа.